В студената зимна вечер господарката Прима се прибра след дълга обиколка из далечни кралства. Настани се удобно пред камината в компанията на любимите си хора на по чаша бейлис и под звуците на лека мелодия се отдаде на заслужена почивка.
Загледа се в купчината писма и й се прииска да ги остави за сутринта, но не устоя и започна да ги отваря. Тъкмо си мислеше че нищо важно няма в тях когато едно писмо привлече вниманието й. „ТУК ЛИ СИ? СПЕШНО Е, МНОГО Е СПЕШНО”
Не само думите, ами и това че беше изписано с главни букви не позволяваше да бъде подминато. Писмото беше от господарката Мили. Първото, което си помисли господарката Прима беше че някаква беда ги заплашва и с треперещи ръце отвори писмото, но много бързо безпокойството й се замени от голяма радост.
Мили съобщаваше че докато търсела фрагменти от картата на скритото съкровище в съседство със столицата на Прима се натъкнала на странна руина.
Прима веднага прати съгледвачи на посочените координати и наистина скрита от любопитни погледи в дебрите на вълшебната гора имаше странна архируина пазена от орда чудовища.
Двете господарки бързо се мобилизираха, събраха армия и се отправиха към руината. Не след дълго пристигнаха и започна свирепа битка. Само един рунд беше достатъчен на смелите дами да избият всички чудовища при това без да дадат нито една жертва.
https://prnt.sc/2e8hjpbok-df
https://prnt.sc/a-wSe8qxbyO-
Едва част от чудовищата възкръстнаха след битката, но в ужас побягнаха и се скриха в гората, а руината се отблагодари на освободителките си и ги награди щедро с по 24 599 черни перли, злато, кристали и магически предмети.
Сега вече Мили можеше да се върне към обичайните си занимания, а Прима да се наслади на чашата бейлис пред камината.