My Lands: Black Gem Hunting

Влязох смело в тъмната пещера и се сбих със страшните чудовища, които ръмжаха повече, отколкото удряха. След епична битка ги победих с хитрост и малко късмет, а наградата ми беше само шепа черни перли — но поне изглеждах геройски, докато ги прибирах.

И аз бях там.
Ядох, пих и със перли се сдобих

https://prnt.sc/QQ2OqoiwSZMW

Такова чудовище бях виждала преди около 5 години и си мислех, че вече са изчезнали.
Ама трябва да й се признае на Мили- нейните наемници са най-смелите наемници в сървъра

Благодарим за вашите усилия, но ще ви помолим да преработите описанието на унищожаването на архируината.
Моля, добавете красив, живописен и героичен разказ за унищожаването на архируината, както и скрийншотове като илюстрация на вашата епична битка.
Описанието в този вид не заслужава награда.

В студената зимна вечер господарката Прима се прибра след дълга обиколка из далечни кралства. Настани се удобно пред камината в компанията на любимите си хора на по чаша бейлис и под звуците на лека мелодия се отдаде на заслужена почивка.

Загледа се в купчината писма и й се прииска да ги остави за сутринта, но не устоя и започна да ги отваря. Тъкмо си мислеше че нищо важно няма в тях когато едно писмо привлече вниманието й. „ТУК ЛИ СИ? СПЕШНО Е, МНОГО Е СПЕШНО”

Не само думите, ами и това че беше изписано с главни букви не позволяваше да бъде подминато. Писмото беше от господарката Мили. Първото, което си помисли господарката Прима беше че някаква беда ги заплашва и с треперещи ръце отвори писмото, но много бързо безпокойството й се замени от голяма радост.
Мили съобщаваше че докато търсела фрагменти от картата на скритото съкровище в съседство със столицата на Прима се натъкнала на странна руина.
Прима веднага прати съгледвачи на посочените координати и наистина скрита от любопитни погледи в дебрите на вълшебната гора имаше странна архируина пазена от орда чудовища.



Двете господарки бързо се мобилизираха, събраха армия и се отправиха към руината. Не след дълго пристигнаха и започна свирепа битка. Само един рунд беше достатъчен на смелите дами да избият всички чудовища при това без да дадат нито една жертва.

https://prnt.sc/2e8hjpbok-df

https://prnt.sc/a-wSe8qxbyO-

Едва част от чудовищата възкръстнаха след битката, но в ужас побягнаха и се скриха в гората, а руината се отблагодари на освободителките си и ги награди щедро с по 24 599 черни перли, злато, кристали и магически предмети.

Сега вече Мили можеше да се върне към обичайните си занимания, а Прима да се наслади на чашата бейлис пред камината.

Моля, изпратете самия разказ, който искате да бъде доработен. След това ще го направя по-живописен, с по-богати описания и по-детайлно разгърнати всички етапи на битката — напрежението, движенията, емоциите и кулминацията.