Понеже МухаБатман се забави с отговора или са на разредено работно време (веднъж седмично) , или брои символите на средностатистическите разкази, за да ми отговори. С риск да допусна нова грешка в обема на описанието , ще разширя историята докато все още не са ме напуснали спомените от онази нощ. И така :
Беше много отдавна , в далечната събота на 18 . 08 . 2017 година (интервалите не са случайни, обем да има) . Събуждам се сутринта приключенски настроен и готов да подхвана първия си сериозен подвиг , като си направя кафе. С ужас установявам , че кафето ми е свършило , а вече съм пуснал отваряне на портите . Ситуацията е напрегната, хуквам с всички сили към магазина . За мой голям късмет нямаше големи опашки (събота в 7:30 сутринта) и успях да се прибера на време (20 минути след отварянето) за да напълня дългия списък с имена в храма на столицата. Почувствах се късметлия ! Реших , че това е моят ден и ще се случи нещо велико . Погледнах си армията (същата с която бих архито) , видях , че няма и за половин руина и започнах да търча от кралство на кралство, да моля някой да ме вземе на руина. Тъй като клана ни обича да спи до късно , навсякъде получих отказ (редовно се случва) . Омръзна ми и в духа на колегиалността легнах и аз. Спах непробудно 6 часа( като след абитуриентския си бал) и започнах отново да се моля , на верните приятели да ме вземат на руина .Верни на принципите си , отново ми отказаха. Просто някой ден като стана 3* , няма да им чистя !!! И така очарован от другарите , отново се отказах да играя и си пуснах да гледам въпросния паметен мач , между Ливърпул и Кристъл Палас. Беше много напрегнат мач, едвам ми издържа сърцето . Отварях си бира след бира (да успокоя сърцето разбира се) .Бяха едни дълги и изморителни 90минути (полувремето не го броя , то е за да се режат мезетата) . Напрежението беше толкова голямо , че едвам издържах до самия край . В крайна сметка бихме и аз в еуфория от голямата победа , надъхан до краен предал , седнах отново на компа и започнах отново да се моля, някой да ме вземе на руина . Знаех си , че в крайна сметка упорството ми ще бъде наградено и някъде там седи и ме чака нещо добро . Нещо , което седи и чака подходящия момент , и ето , че той настъпи
Тогава видях с интерес , че пощата в играта ми свети, не бях получавал писма от седмици, никой не ми пише , даже и проучвателите ми не ми носят вести (разбираме се с кимане и повдигане на вежди, долна устна и брадичка) . Толкова много се зарадвах на съобщението , някой се бе сетил за мен и това беше Моли. Знаех си , че верните другари никога не се забравят и винаги си помагат. С много благ тон писмото гласеше :
"честно ако ще спреш да ревеш , следващата руина , която излезе и те взимам" . Бях толкова развълнуван, мощен прилив на енергия нахлу в мен , бях готов до краен предел . Толкова дълго време чаках този момент , цяла седмица тръпнех в очакване , някой да ме заведе на руина и накрая господ чу молитвите ми .
Не се минаха и 15 мин и Моли веднага ми звънна , проучвателите са намерили руина , но и те не успели да познаят каква е . Съдържала същите бойни единици като 6-ца , но била корава като 4-ка и се бе появила точно между двете езера на Моли. А той много мрази нещо да му се пречка между езерата. Беше твърдо решен да я премахнем , но ситуацията беше необикновена и искаше необикновени решения. Трябваше да събера накуп цялата си армия , която бях разпръснал по градовете за да мога да ги пазя. И така започнахме да подготвяме целия ресурс с който разполагаме . Събрахме най- добрите си герой и най свирепата войска с която разполагаме и се втурнахме на рискованата мисия и точно преди да тръгнем видяхме , че в руината имаше огромен ресурс от перли и те бяха нечетен брой . Започнахме ожесточен спор кой да вземе 1 перла в повече и така след дълги преговори осъзнахме , че руината ще умре от старост докато се разберем и решихме да приключим спора като истинските мъже . Без да се замисляме веднага проведохме видео разговор по скайп и започнахме да играем на "камък, ножица, хартия" Благодарение на бавния нет и скапаната връзка, виждах всичко малко по- рано от Моли и успях да надделея в надпреварата. Така спечелих ценната перла . Пътувахме дълго и продължително (около 17мин) , битката беше много тежка и безмилостна(някъде около 2 рунда) , но ние успяхме да се преборим. Така завърши една тежка и изпълнена с подвизи събота (за снимковия материал , може да се върнете в началото на темата) . Благодаря на читателите за безвъзвратно загубеното време !
