My Lands: Black Gem Hunting

На 09 февруари 2014 г. играчите fallenka и STREPSILS са унищожили архируината със запас на черни перли 73812.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!

Портата на таверната изскърца. Старият бард влезе и всички се насъбраха около него, в очакване на поредния му разказ от някое от безбройните му пътувания по света.
- Слушайте! Днес ще ви разкажа за едни далечни от нашите земи, далеч по-негостоприемни и войнствени. – усещаше се вълнение в гласа му.
Таверната утихна. Чуваше се само гласът на барда.
- Това, драги мои, е история за двама смели владетели – Лорд STREPSILS и Лейди fallenka. Двамата цял живот са воювали рамо до рамо, всеки пазеше гърба на другия. Бяха не само съюзници в битките, но и истински приятели. Земите им бяха пренаселени с едни нагли същества, наречени опосуми, срещу които главно се бореха. Но те бяха плахи и малки, това не беше най-големият проблем там.
По-големият проблем бяха чудовищата. Скитаха из кралствата, търсейки изоставени руини, където се приютяваха. Там пазеха най-ценните съкровища – черните перли, които егоистично искаха само за себе си и бранеха със зъби и нокти, затова беше по-трудно да победиш чудовище, отколкото опосум.
Алчният търговец по тези земи, от когото всички пазаряха, понеже, неизвестно за мен защо, нямаше друг, веднъж видял някой да носи малка кесийка, пълна с тези съкровища. Влюбил се в техния блясък и оттогава приемал само големи количества от перлите в замяна за стоките си. Това накара всички владетели да наемат проучватели, които търсеха местонахождението на руините, даваха сведения на Господарите си, след което те пращаха верните си войски да унищожат чудовищата и да им върнат перлите, които са били в тях. Наглите опосуми, за които споменах по-рано, също някак успяваха да откраднат по някоя перла, въпреки че не успяваха да си опазят дълго войските и обикновено разделяха една перла между двама от тях.
Чудовищата разбраха, че толкова разпръснати нямат шанс да опазят перлите. Затова бързо решиха да събират купчинките перли на тайно място, чието местонахождение не знае никоя раса, освен тяхната. В течение на години там се събираха само най-силните от тях, които да бранят съкровището дори с цената на живота си.
За съжаление на чудовищата, обаче, проучвателите на елфите ставали все по-добри в търсенето на следи от скъпоценните перли.
И един ден се случи. Имах честта да видя всичко с очите си.
Всички гости в таверната затаиха дъх.
- Един от проучвателите на Лорд STREPSILS забеляза необичаен силен блясък в далечината. Извади своя далекоглед и погледна към целта. Очите му изскочиха, когато забеляза купищата перли. Изпи една чаша зелев сок за изтрезняване и си разтърка очите. Погледна втори път, за да се увери, че не сънува. Радостта нахлу в изцъклените очи на бедния проучвател, а единствените му два зъба грейнаха в блестяща усмивка, щом започна да си представя каква награда ще получи от Господаря си. Можеше да му построи нова къща или - дори още по-добре – да му даде малко житце да нахрани семейството си, гладуващо вече трети ден, заради проклятията, които се сипеха над техния замък от лодкаря.
Но, за да се сбъднат мечтите му, проучвателят знаеше, че трябва бързо да докладва на Господаря си преди някой опосум от близката гора да забележи лъскавите неща и да се разприказва из цялата земя. Все пак, всички знаеха, че опосумите може да са малки същества, но големи клюкари и компенсираха страха си да се бият с много говорене и клюки.
Проучвателят извади перо и пергамент да запише координатите и а-ха да го направи, когато се сети, че не може да пише. „Нищо - каза си той и заприпка обратно към замъка – Господарят знае къде ме е пратил, така че ще знае и къде да се върне с армията.”
Когато проучвателят донесе новината, Лорд STREPSILS за малко да падне от масата, на която беше задрямал с кана в ръка. След около час осъзна какво се случва и след още толкова осъзна, че сам няма да може да извърши този геноцид. Извика пророчицата Джиесмина и я накара с вълшебното си кълбо да осъществи връзка със замъка на Лейди fallenka, за която се беше сетил на мига. Джиесмина направи заклинанието и подаде кълбото на Господаря си да разговаря. Той, още под въздействието на силното вино, започна да говори неясно и още един час замина, докато обясни какво е станало и за какво я вдига от сладкия й сън.
Лейди fallenka, без да се колебае, събра цялата си армия, заедно с главнокомандващия паладин Онождьо, който беше ветеран в битките и съответно най-добрият възможен избор да поведе вярната й армия.
Двамата изпратиха шпиони, които да им дадат информация за войските на чудовищата, но те бяха толкова страшни, че шпионите се връщаха ужасени, загубили ума и дума и никой не можеше да каже какво точно се намира в специалната руина. Лорд STREPSILS също събра всички налични войници. След кратки наставления от страна на приятелката му, магьосниците на двамата владетели направиха най-силните си заклинания, които да дадат допълнителна мощ и издръжливост на армиите им. Воините наточиха мечовете, стрелците подостриха стрелите на лъковете си. Всичко това направи силата им по-голяма от всякога, но щеше да им е нужна, защото чудовищата можеха да бъдат стотици хиляди.
Втурнаха се смело на дълъг поход към руината. STREPSILS и fallenka седяха заедно. Минаваха безброй часове, или поне така им се струваше. Чакаха да видят дали армиите им ще се завърнат победоносно с нечуван успех по тези земи или ще приготвят жито и вино в памет на загиналите войници.
През това време смелият паладин влезе пръв в руината. Веднага го последва местната шаврантия – ПЕНА ОБЩАТА, от чиито услуги често се възползваха в един от замъците на Господаря й. Точно в тези среднощни подвизи тя научи тънкости за битките, които дотогава бяха известни само на мъжете командири. Смелите им подчинени бързо влязоха след тях и се огледаха. Чудовищата изръмжаха в изумлението си, че някой е успял да намери така криената дотогава руина. Не очакваха, че някога някой може да я намери. За миг очите на техния командир – Дарвенен се срещнаха с очите на командирите на врага. В погледите на тримата се четеше жажда за победа. Само с по една команда всички войници скочиха в боя. Дълго време се чуваше скърцане на мечове, чуваше се как стрелите пронизваха брони, копията събаряха дузина воини наведнъж. От кръвта и праха трудно можеше да се различи някакъв ясен образ. Поради това никой не можеше да каже колко точно време и как протече битката.
Когато всичко утихна, чудовищата бяха пръснати по земята едно върху друго, предводителите на армиите на двамата приятели бяха запъхтяни и окървавени, лечителите превързваха раните на ранените воини. След кратка пауза, докато осъзнаят какво са направили, Онождьо и Пепа дадоха заповеди на носачите да съберат черните перли в чувалите и да се прибират от това злокобно място.
Когато Лейди fallenka и Лорд STREPSILS видяха гордо вдигнатите глави на армиите си, бързо изкупиха най-доброто вино, наеха най-добрите готвачи и поканиха всички жители на кралствата на най-голямото празненство, виждано някога.
Бардът избърса потта от челото си, която беше избила при спомена за видяното.
- Със сигурност ще посетя отново тази вълшебна земя. Малко места са ме заинтригували така и, дори аз, очаквам с нетърпение да разбера какво ще се случи с опосумите и другите вредни същества. Това беше днешната история, драги мои, утре ще съм на друго място, с други хора. Ще се видим скоро да ви разкажа там какво съм видял.
Всички в таверната стояха с отворени уста. Барманът ги прикани да си тръгват, понеже беше време да затваря. Дълго време стари и млади, които бяха чули историята на барда, не можеха да я забравят и преживяваха всеки един момент отново и отново. Искаше им се да бъдат на мястото на двамата владетели и да преживяват толкова вълнуващи неща всеки ден…..







... всички прилики с действителни лица и събития съвсем не са случайни.....





П.П. Благодаря на manqka87 и StarLight1, че стояха с мен цяла вечер, докато мине атаката и за съветите, които не послушах )))
Специална благодарност на ddt77 за част от идеите.
Благодаря и на STREPSILS - без теб играта нямаше да бъде толкова забавна :* Както и на всички от Barbarian и HaosPaladin и част от Герои.
И, с риск да прозвуча съвсем като чалгарка на награди на Пайнер - ОБИЧАМ ВИ!!!

Аа, немам нерви да го чета "Война и мир" е като надпис на билборд сравнено с това. Не можа ли да напишеш, че си открила руина и си си пратила войската да я бие
Аверите казват, че си писала за моите любимци опосумите и т'ва сме били ние. Сигурно е комплимент, но не го заслужаваме. Ние си говорим лоши неща за теб и проявяваме творческо въображение, което е похвално откъм старание и постоянство.
Офертата за барбитата е в сила

Е на мен ми хареса, дори още можеше да се напише А и дали си чел наистина война и мир или само заглавието си прочел и от там съдиш за големината на произведенито ?!?
Хубаво е да видиш някакъв разказ, който сам си написал и направил, че нещо последните клипове(без първия) доста куцаха от към картини(предимно крадени от коя ли не остаряла игра) , не добър монтаж на видео и звук.
Браво и на двама Ви и честито !

Понеже непрекъснато изкарват нас виновни за всичко, и на всякъде се сипят хули, лъжи и дезинформация за нашата раса а непрекъсващият геноцид се описва като велик подвиг, решихме да представим в правото си на отговор и другата гледна точка. А именно историята погледната от страната на Древните, предоставена ни от малкото сираче Легорм, която нека великият Адмиин да дари със сила и дълъг живот за да изпълни пророчеството.

от комитета за освобождение на древните

а ето и истинската история за това клане

Тази сутрин старият Дарвенен се събуди в лошо настроение.Още от заранта шестото чуство му подсказваше че нещо лошо ще се случи и той няма да може да го спре. За себе си не се притесняваше защото живота му почти беше преминал, но се притесняваше за малката си внучка Легорм, останала сираче много малка. Взе магическият жезъл оставен до леглото му и бавно се изправи с негова помощ. Леко накуцвайки се запъти към прозореца на централната сграда за да види какво става навън. Това, което видя за малко да му донесе инфаркт и да сложи край на мъките му на този свят. Навън малката Легорм си играеше до голяма купчина с черни перли, може би десетки хиляди малки черни перли, които беше намерила най-вероятно в скривалището под разрушената кула. Старият Дарвенен дълги години беше крил там всички намерени перли за да изглежда леговището им празно от този ресурс, когато минават хилядите съгледвачи и се надяваше че никой няма да ги забележи, и по този начин ще защити владението си от участа сполетяла родителите на Легорм. Майката беше убита от алчен елф полакомил се за перлената и огърлица от 100 перли, подарена и за раждането на малката и дъщеря от нейният съпруг. Два дни след това някакъв рицар покоси и скърбящият баща на Легорм, защото както се оказа по-късно чувал гласове в главата си че трябва да избие 50 от тяхната раса. Съкрушен от тази алчност и агресия на четирите нови раси и загубата на сина и снаха си, Дарвенен се оттегли в горите на 35-13 и се беше заклел да не оставя перли на видно място в своето владение до края на живота си. Но този път съдбата му беше обърнала гръб и може би всичко щеше да бъде загубено. С голяма мъка в гласа стареца се провикна от прозореца:
-За бога Легорм, откъде домъкна всичко това ?
-Дядо, дядо виж колко са хубави. Тази сутрин докато си играех до срутената кула пропаднах в едно място, което беше пълно с тези неща. Извадих ги на слънцето и те са още по-красиви, виж само.
Усмивката не слизаше от лицето на малкото дете, толкова щастливо от новата си придобивка и в същото време не подозиращо за смъртната опасност която тя можеше да донесе. Старият владетел извика веднага стражите и им заповяда да върнат всички перли в скривалището, без да знае че вече беше късно, защото проучвателя на Лорд Стрепсилс, Логям Надаарвен вече беше забелязал находката, качил се на близкото дърво и мечтаеше за наградата която ще получи от господаря си щом докладва за нея. След като скриха отново всичко, Дарвенен повика готовата да се разплаче Легорм, поседна отпаднал на леглото и когато тя се качи в стаята му с бавен и тъжен глас започна да и разказва защо трябва да стои далеч от черните перли.
- Слушай внимателно Легорм, сега ще разбереш каква е историята на нашата раса и ще трябва да предадеш това на следващите поколения за да могат да се опазят от алчните и агресивни раси погубващи ни ден след ден. Някога много отдавна когато добрият бог Адмиин създал този свят имало само една раса. Това била нашата раса, която обичала изкуствата и думата война била нещо непознато. Расата ни била толкова миролюбива че ако вълк нападнел някое от стадата ни овчарите му носели вода за да утоли жаждата си след хапването, а ако реши да подремне правели сламен чадър за да не го изгори слънцето. Ден след ден живота си течал, докато един ден не станало преплитане в измеренията и през странен портал се появил един старец, търговец на артефакти и магически свитъци. Този старец бил разбрал че нашият свят е пълен с черни перли, които нашите майстори използвали за украшения и за облицовка на нашите замъци. Предложил да му дадем перлите в замяна на лъскави доспехи и магически свитъци. Нашите хора обаче нямали нужда от подобни неща и му казали че няма за какво да ги ползват, но ако желае може да остане в този свят и да се радва на красотата им всеки ден. Вбесен от отговора им, една вечер лукавият старец откраднал шепа перли от облицовката на градските стени и с тяхна помощ създал мощна магия която отворила портал от четири свята и алчни войни от 4 раси се прехвърлили в техния свят с едничката мисъл да убиват. Започнала кървава война а старчето развъртяло своя бизнес за черни перли. И наши и чужди давали мило и драго за да притежават някой друг артефакт в повече. И докато древните се разделяли със семейни реликви, махали облицовките от перли по красивите си сгради и съумявали да закупят по цели комплекти артефакти то новите раси купували единични бройки с цената на пролятата кръв на древните.Всяко убито дете, жена или мъж от расата ни предизвиквал гнева на живите търсещи отмъщение и с течение на времето от великата раса, която сме били не останало почти нищо. Агресията, алчността и злобата започнали да властват и в нашето царство и били на път да ни превърнат в същите варвари, като четирите раси нахлули през портала.Друга част от народа ни станала зависима от огнената вода донесена на този свят от расата на рицарите и започнали да се предлагат да пазят замъците на същите тези убийци срещу черни перли, за да могат да си плащат за питиетата в таверната. Тогава когато всичко изглеждало загубено твоята майка великата Андаилас получила видение от бог Адмиин да поведе народа ни към свободата и да отхвърли потисничеството на новите раси и най-вече да изчисти света Архон от причината за всичко това – стареца с артефактите. За няколко месеца тя успя да събере вождовете на всички кланове на древните и да ги убеди да започнат обща офанзива. Два дни преди да започне всеобщото въстание обаче алчен елф издебнал майка ти докато нощува в едно слабо укрепено леговище и я убил заради перлената и огърлица. Дълги дни продължи траура по цялата земя, много пророчици дойдоха да изпратят майка ти в последният и път и тогава една от тях, най-великата, Моляга Жъла видяла бъдещето. Бъдеще, в което ти Легорм ще поведеш веднъж за винаги нашият народ към възмездие и ще изчистиш земята ни от тази паплач.
Тук стареца спря, и реши да не споменава останалата част от пророчеството, в която Жъла беше предрекла че началото на това време ще бъде окъпано с кръвта на последният близък от рода на Легорм. Прегърна внучка си и се разплака. Точно тогава се чуха и барабаните на настъпващите орди елфи забравили различието на расите си и обединили се от алчност и желание за проливане на невинна кръв. Легорм също чу среднощният шум навън и изплашено попита.
-Какво става дядо ? Какви са тези барабани навън ?
-Не се страхувай мила моя, това са барабаните известяващи началото на едно пророчество, което макар и да започва зле предсказва че ти ще поведеш народи ни към свободата му.
Дарвенен повика най-верният си слуга и му заповяда да отведе Легорм в тайното убежище, като преди това го накара да се закълне че ще я пази и ще я подготви да изпълни мисията си. Заедно с нея изпрати и по-голямата част от войската, като за защитници остави само болните и старите. След това облече старата броня, взе оръжието в ръка и зачака да посрещне своите врагове подобаващо.
Клането не продължи дълго, защото малкото останали защитници, колкото и самоотвержено да се биеха не можаха да одържат за дълго нахлуващите орди.
През това време измъкналата се през таен проход Легорм спря на близкият хълм и каза на войската да продължава. Обърна се назад, видя пламъците които се издигат от старото леговище и прокле черните перли отговорни за смъртта на толкова мирни и без защитни древни. Извади ножа си и издълба върху гривната имената на двамата нападатели, за да не забравя никога с кой да започне първа своето отмъщение и продължи след останалите по пътя към координати 63-17.

п.п. Майтап да става
п.п. 2
Възможно е наличието на правописни грешки, но моля да имате в предвид че историята е препечатана едно към едно,
така както е предоставена от десет годишната Легорн така че моля да не бъдете критчни към детето по този въпрос. Не е лесно да описваш подобна жестокост и докато ръката ти трепери от гняв, а очите ти се пълнят със сълзи да следиш за някакви запетайки или други неволно допуснати грешки

Много добре много
Само така продължавайте

ddt77 написа:Извади ножа си и издълба върху гривната имената на двамата нападатели, за да не забравя никога с кой да започне първа своето отмъщение

Това означава ли, че другата 7-ца пак ще е при мен?

fallenka написа:

ddt77 написа:Извади ножа си и издълба върху гривната имената на двамата нападатели, за да не забравя никога с кой да започне първа своето отмъщение

Това означава ли, че другата 7-ца пак ще е при мен?

me4tai si nema da te ogree pove4e

Долорес, шльокавица не четем, да му се не знае

Чел съм "Престъпление и наказание". Достоевски е точен пич
Само да питам по описанието как се бие руина, от моя клан ми казаха, че опосумите сме били ние. Ако може само Фаленка, да опростиш метафорите като за някой, който пише чао с две букви и една цифра Правилно ли ми "преведоха", че Шрек е Стрепса, аз съм опосум а ти си принцесата

Щом мислите, че качествата ви са като на описаните на опосумите, аз съм безсилна да споря

fallenka написа:Щом мислите, че качествата ви са като на описаните на опосумите, аз съм безсилна да споря

Нямам нерви да чета какво си писала. На мен играта ми е скучна. Просто се изненадах, че си ни направила комплимент. Опосумите от Ледена епоха са лъч светлина в сивото ни ежедневие ))