Поздравяваме PROTOSS и StarLight1 с събарянето на архируина

[keks]

На 13 април 2014 г. играчите PROTOSS и StarLight1 са унищожили архируината със запас на черни перли 91487.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!

[StarLight1]

Беше почти полунощ, когато се събудих от някакъв шум. Станах от леглото, запалих една свещ и тръгнах по коридора. Стори ми се, че шумът идва от библиотеката. Вратата беше открехната. Доближих се плътно до нея. Вече не се чуваше нищо. Понечих да я отворя. Тогава пред мен се откри странна гледка – на масата пред големия махагонов шкаф за книги, беше седнал Алексис. До него имаше отворена бутилка с вино, а той седеше спокойно и се взираше в чашата пред себе си. Взираше се така, сякаш нищо друго, освен тази чаша с вино не съществуваше. Дори не чу как влязох при него.
- Никога не съм те виждала да пиеш – казах аз.
- Някога, преди много години, ако някой ми беше казал, че ще чуя тези думи, бих му се изсмял в лицето – отвърна Алексис.
- Никога не си ми разказвал за миналото си.
Алексис се усмихна, продължавайки да се взира в чашата, пълна с вино.
- Дете мое - каза той - в тази чаша има повече история, отколкото в половината книги в тази библиотека.
- Погледна ме внимателно и каза:
- Ела, седни тук.
След това стана от масата и почна да рови измежду книгите. След известно време измъкна една карта и седна отново на масата срещу мен. Разгърна я прилежно, приглади я с ръка и каза:
- Това, дете мое, е светът на My Lands. Свят на магия, в който хора и демони, елфи на светлината и мрака воюваха помежду си за всяко парче земя. Някога, преди години, когато бях млад и силен воин, аз и моите другари властвахме над тази земя. Тя беше красива и плодородна, богата на злато, руда и... скъпоценни перли.
- Черните перли.
- Те бяха най-голямото богатство, което някой можеше да притежава. Никой не знаеше какъв е произходът им. Появяваха се неочаквано, родени от силата на магията, витаеща в този свят, и изчезваха също толкова внезапно... А понякога се намираха и в руините на отдавна забравени и изгубени кралства.
- С помощта на перлите се изковаваха магически оръжия и доспехи, те даваха сила на заклинанията ни.
- Моите воини бяха силни и смели мъже и жени, които се впускаха стремглаво във всяка една битка.
- Славата ни се носеше из цялата земя. Никога не отстъпвахме. Независимо колко силен и смел беше врагът ни, ние притежавахме една особеност – бяхме готови да умрем в името на победата. Рядко се случваше някой да ни се опълчи, в повечето случаи воiните от другите кралства ни помагаха и предоставяха помоща си, за да ги пазим от враговете. А враговете бяха много. Но колкото и многобройни да бяха, ние винаги се биехме рамо до рамо.Това ни помагаше да печелим всяка битка. Бяхме непобедима сила, затова ни наричаха Pro. Just a Pro. Но както обикновено се случва, когато дълго властваш над една земя и нямаш достоен враг, хъсът за битка намалява, ставаш небрежен и мързелив. Почваш да се поддаваш на земните изкушения. И докато враговете ни набираха сила и крояха планове как да ни победят, ние се отдавахме на денонощни празненства, алкохол и красиви жени. А жените ни наистина бяха прекрасни. Започнахме да ставаме небрежни, отрядите излизаха от градските порти и се впускаха в рисковани битки, в повечето случаи войните бяха пияни и се биеха като деца, спяха на открито по поляните и ливадите, позволявайки на врага да навлиза в кралствата ни и да мародерства. Враговете ни, виждайки как алкохолът ни завладява, набираха сили и се готвеха за настъпление. Но дори знаейки това, ние продължавахме с гуляите. Нямаше ден в който да разсъждаваме трезво. Не се взехме в ръце, дори когато изгубихме няколко села и няколко хиляди воiни, които бяха издебнати докато спяха след поредния запой. Враговете ни ставаха все по-силни и нахъсани да ни унищожат. Ограбваха нашите съюзници, завземаха изворите от които черпехме перлите си!
- И тогава се разнесе мълвата ...
- Мълвата за остатъците от древно и могъщо кралство на велики магьосници.
- Тръгнаха скаути от всички замъци, да претърсват метър по метър земите, за да открият къде са руините му.
- Ние също пуснахме нашите търсачи, които разбира се бяха пияни, и заспиваха под всяко сенчество дърво, а когато се събудеха , утоляваха жаждата си с виното, което беше в манерките им.
- Един ден, в ранния следобед, докато си подремвах сладко, в шатрата ми нахлу Акос . Той ми служеше вече дълги години, беше един от най-добрите ми търсачи. Акос започна да подскача около мен и да говори несвързано:
- Алексис, там... там, там, много... хлъц. Чудоооишта, Алексис, ууузасни... хлъц.
Цялото ми тяло беше така пропито от алкохол, че не можех да разбера какво точно се случваше, а Акос само обикаляше около мен и заекваше.
- Намеиих ги, Алексис, намеиих.... хлъц. Акос започна да се върти в кръг и да размахва ръце, разпалено се опитваше да обясни нещо, но така заваляше, че почти нищо не му се разбираше. Накрая го съжалих и му подадох каната с вино, която беше поставена до леглото ми, той я сграбчи жадно и започна да отпива на едри глътки.
- Видях ги, видях чудоишшшшта, много перли...!
В този момент студена пот обля цялото ми тяло.
- Акос беше намерил руините с голямото съкровище, това, коеото всички търсеха. Но тъй като беше прекалено пиян, не можеше да каже дори приблизителната бройка на чудовищата, обитаващи руините, нито с какви оръжия разполагат.
- Това щеше да бъде битка на сляпо.

- За съжаление , аз не бях в състояние дори да мисля, камо ли да се бия. Трябваше бързо да събера армията, преди враговете да са научили местонахождението им. Успях да измъкна Ивайос от местната кръчма и му казах, че бързо трябва да събере най-смелите си войни и заедно с тях да тръгнем на поход. Но в състоянието в което бяхме, с магьосниците, чиито заклинания често имаха неочакван ефект, единственото което можехме да направим, беше да тръгнем към сигурна гибел. Нямаше друг избор, взех решение, което беше рисковано. Трябваше да изпратим тези, които бяха в състояние, поне да държат мечовете си от правилната страна.
- Ангуа и Илиилас (две от най-силните ни жени воини) тръгнаха, заедно с многохилядна армия от леко поклащащи се войници, към пустинята, на които Акос беше видял чудовищата.Никой не знаеше с какво ще се сблъска, но всички бяха готови за тази съдбоносна битка.
- Ако загубехме битката, враговете ни щяха да ни унищожат до основи, но спечелехме ли, дълго време никой нямаше да се осмели да се опълчи срещу нас. И докато Ангуа и Иллилас предвождаха хилядната ни армия, ние с Ивайос, чакахме.
- Чакахме дълго.
- Толкова дълго, че успяхме да изтрезнеем.
- И тогава осъзнахме, че вместо ние с него да водим тази съдбоносна битка, сме изпратили две жени и няколко хиляди полуадекватни воини, срещу незнайна армия чудовища.
- Бях почти сигурен, че ще загубим тази битка. Но точно в момента, в който отчаянието навлизаше в ума ми, в далечината на хоризонта, видях как облак прах бавно приближава кралството.
- Това бяха нашите войски – оцелели и победили.
- Награбили богатството, което щеше да ни прослави. Войниците се прибраха зад портите на кралството, уморени , дали от битката, дали от пивото, незная.

- Вместо обичайното тридневно празненство, всички заспахме и на следващият ден се събудихме с мисълта, че всичко това е било просто сън. Но незнайно как и врагове и приятели, вече бяха научили за великата битка.
- Прииждащите вестоносци, носещи поздрави и от най-далечните кралства, бързо ни убедиха, че това наистина се бе случило.
- А аз дете мое, си обещах, че няма да пия до момента, в който сам не проведа такава битка.
- И дълго чаках, но толкова голям враг така и не се намери...
Алексис гледаше чашата с вино с поглед, какъвто никога не бях виждала. Вдигна очи и каза:
- Прекалено дълго чаках – и вдигна чашата, изпивайки я до дъно...[/i]

[interkom]

Браво!!!

[Burton]

Много хубава, забавна и поучителна история, браво

[ARHANGELMIHAIL]

И скоро такава руина ще се появи на 35 май 2225 година.

[keks]

Браво! И отделно "благодаря" за чудесен разказ.
Наградата ще ви очаква в сървъра.

[calcone]

Малеее пак рева като чета това, плача, и ме облива 3вездно-искряща малоумна пот мааму...