Битката при Черните скали – Втората атака

[sandjiro]

Няколко месеца след първата битка при Черните скали тъмните елфи започнаха да възстановяват своята крепост. Стените бяха поправени, счупените оръжия бяха изковани наново, а воините отново тренираха всеки ден. Върху огромната скала в долината вече стоеше изсечената сцена от първата битка. На нея беше изобразен Елнеен с вдигнат меч, заобиколен от своите воини, докато срещу тях се изправяха орки, гаргойли и иглозаври.
Но една нощ пазачите забелязаха нещо странно. Далеч в планините се появиха стотици малки огньове. Земята започна да трепери. Чудовищата се връщаха. Този път армията им беше много по-голяма. Най-отпред вървяха огромни орки, облечени в тежки брони от метал и кости. В ръцете си носеха бойни чукове и огромни брадви. Над тях летяха гаргойли с каменни тела и остри нокти, а между редиците им се движеха страховити иглозаври с метални брони върху главите и гърбовете. Но най-отзад вървеше нещо още по-страшно. Това беше владетелят на чудовищната армия — огромен черен звяр, покрит с дебела броня. Очите му светеха в червено, а в ръката си държеше огромен черен меч.

ruins.png (2.04 MiB) Преглеждано 4 пъти

Елнеен застана пред портите на крепостта. До него се наредиха неговите тъмни елфически воини. Те бяха малко на брой, но никой не мислеше да отстъпва.
— Те се върнаха — каза един от воините.
Елнеен погледна към огромната армия.
— Тогава ще ги посрещнем отново.
Вратите на крепостта се отвориха и тъмните елфи излязоха. Владетелят на чудовищата изрева и цялата му армия се втурна напред. Втората битка при Черните скали започна. Орките се сблъскаха с елфическите воини. Щитове се разбиваха, мечове звънтяха, а бойните викове изпълниха долината. Гаргойлите се спускаха от небето като каменни стрели. Иглозаврите разбиваха редиците на елфите с тежките си тела и опашки. Елнеен се сражаваше в предните редици, но този път врагът беше твърде многоброен. Един след друг тъмните елфи бяха принудени да се оттеглят.
— Към Черните скали! — извика Елнеен.
Воините се отдръпнаха към огромната скала, върху която беше изобразена първата битка. Тогава Елнеен забеляза нещо странно. Погледът му се спря върху огромната скала пред тях, върху която беше изсечена сцената от първата битка. Сред изображенията на тъмните елфи и чудовищата се виждаше и голям дракон с разперени криле. Върху тялото на дракона Елнеен забеляза малка, почти незабележима резба, която никога досега не беше виждал. Той се приближи до скалата и докосна резбата с ръка. Изведнъж камъкът започна да вибрира. Скалата се раздели и разкри таен проход. Елнеен и няколко от най-смелите воини влязоха вътре. Проходът ги отведе дълбоко под земята. По стените имаше древни изображения на дракони и тъмни елфи. След дълго вървене те стигнаха до огромна каменна зала. В центъра ѝ, върху каменен пиедестал, стоеше древна броня. Тя беше изработена от люспите на могъщ дракон. Люспите бяха черни и тъмночервени, а между тях проблясваше огнена светлина. На раменете имаше извити драконови рога, а върху нагръдника беше изобразен дракон с разперени криле. Това беше Драконовата броня. До нея стоеше древен надпис:
„Само този, който защитава своите, може да носи силата на дракона.“
Елнеен постави ръката си върху бронята. В същия миг залата се изпълни с могъщ рев. Драконовата броня оживя. Люспите се затвориха около тялото на Елнеен. Червена светлина премина през бронята, а по меча му избухна огнен пламък. Елнеен почувства огромна сила. Той се върна обратно на бойното поле. Когато тъмните елфи го видяха, всички замълчаха. Пред тях стоеше Елнеен, облечен в древната Драконова броня. Владетелят на чудовищата се изсмя.

hero.png (440.1 KiB) Преглеждано 4 пъти

— Мислиш, че една броня ще те спаси?
Елнеен вдигна пламтящия си меч.
— Не една броня. Силата на дракона и смелостта на моите воини.
Той се втурна напред. Орките се опитаха да го спрат, но огненият му меч разбиваше техните оръжия. Тъмните елфи последваха своя водач и отново се хвърлиха в битката. Гаргойлите се спуснаха към Елнеен, но Драконовата броня го предпази от острите им нокти. Той завъртя меча си и ги отблъсна. Иглозаврите нападнаха от двете страни. Елнеен скочи върху един от тях и с мощен удар разби металната му броня. Но владетелят на чудовищата все още стоеше. Той вдигна огромния си черен меч и се хвърли към Елнеен. Двата меча се сблъскаха. Ударът разтърси цялата долина. Елнеен отстъпи няколко крачки, но не падна. Владетелят замахна отново. Този път тъмните елфически воини застанаха зад Елнеен и блокираха удара със своите щитове. Елнеен се усмихна.
— Казах ти. Не се бия сам.
Всички воини се хвърлиха напред. Владетелят на чудовищата беше обкръжен. Елнеен вдигна пламтящия си меч високо над главата си. Драконовата броня заблестя с ярка червена светлина. Той нанесе последния удар. Черният меч на владетеля се счупи на две. Чудовището се олюля и падна на колене. Когато видяха своя владетел победен, орките започнаха да отстъпват. Гаргойлите отлетяха към планините, а иглозаврите се разбягаха след тях. Втората битка при Черните скали беше спечелена.

win.png (428.07 KiB) Преглеждано 4 пъти

Тъмните елфи стояха сред бойното поле — изморени, но победили. Елнеен погледна към огромната скала, върху която беше изобразена първата битка. Сега до старата сцена щеше да бъде добавена нова — Елнеен в Драконовата броня, заобиколен от своите воини, изправен срещу армията на чудовищата. Но когато Елнеен се обърна към небето, от далечните планини се чу могъщ рев. Над Черните скали се появи огромна сянка. Истински древен дракон разпери крилете си над долината. Елнеен вдигна глава. Драконът погледна право към него. А Драконовата броня започна да свети. Елнеен разбра, че втората битка е била само началото на нещо много по-голямо...