Поздравяваме fallenka и greenspirit1 с архируина!

[mohabbatman]

На 26 февуари 2019 г. играчите fallenka и greenspirit1 са унищожили архируината със запас на черни перли 34 480.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!

[greenspirit1]

Здравейте моето име е Бурелай син на ковач от долината която е доста отдалечено място, обитавано от малобройна общност, отличаващо се с необичайно очарователни пейзажи. Обградена от планини с белоснежни шапки, долината е приютила гъсти, древни гори и e обсипана с множество езера с различна големина. От дъното на бистрите сини езера малки камъчета и водорасли сияят на слънцето, създавайки истинска дъга от цветове. Между езерата от различни нива са се спускат водопади , чиито грохот се разнася из приказната долина. Тъх като не бях добър в коването а много обичах да пътувам започнах да служа на Господаря GreenSpirit като изследовател.Моята работа се състоеше в това да обикалям земите на приказната долина и да предотвратявам всички заплахи.Всички ние сме чували истории за огромни замъци пълни с кръвожадни чудовища,десетки хиляди от тях нахлуващи по нашите брегове опожаряващи всичко по пътя си чудовищата по думите на мнозина не можеха да бъдат спряни от една армия.Тези изстории са само една легенда никой никога не беше виждал митичните руини с форма на арка.Беше неделя късна есен красивите есенни дървета задържаха все още своите листа обагрени с невероятни цветове поиска ми се да разгледам огромната долина видях елен,заек брах гъби поглезих се с ядки и горски плодове....Когато изведнъж чух викове.Този шум ме заинтригува огледах се но не видях нищо на хоризонта ,шума идваше от север започнах да ходя по предпазливо колкото повече вървях толкова по силен ставаше звука но все още нищо на хоризонта какъв беше този шумен град краката ми започнаха да треперят ами ако Легендата......но не това не е Легенда.Ходих с часове винаги воден от шума прекосих много хълмове ,звука се усилваше с всяка крачка след поредния хълм аз се почуствах изтощен краката ми трепереха,очите ми виждаха замъглено тялото ми беше на предела на силите си поемайки дъх триейки очи изведнъж видях огромен замък който се простираше до където ти стигат очите никога не бях виждал такива руини.Кой ли беше господаря в тези земи ? Преди всичко се налагаше да се възстановя и почина вървях щастлив към замъка надявайки се да намеря храна и подслон, но колкото повече наближавах толкова повече съмнения ме обземаха може ли това да бъде дома на Зомбилай от Легендата само той може да има такъв замък,помислих си внимавай преместих се няколко стотин метра настрани да огледам какво става вътре.Нямаше го господаря Зомбилай нито добри хора които да ме посрешнат и подслонят....... https://prnt.sc/n24nkf

[greenspirit1]

Напрaвих пълен доклад за моя господар и поех обратно към дома.....
При вида на господаря Greenspirit извиках запъхтян и изтощен много чудовища много чудовища Легендата е истина.....Моят господар който слушаше внимателно ме помоли да отидем заедно до тронната зала където беше свикан съвет от министъра на войната повторих историята на присъстващите...министъра ме попита за подробни детайли след което събра армията .Господаря ме помоли да отида до съседното кралство да разкажа същата история и на тамошната царица Fallenka да и споделя също че се надяваме нейната мощна армия да ни придружи в битката с чудовищата заедно сме непобедими.Царицата реагира мигновенно събра най-елитните си бойци и беше готова да се присъедини към армията на моя господар .....Заедно се отправиха към митичните руини чуваха се звуци на коне ,тропот на пехота ,пляскане на крила никой не говореше всички се чудеха дали победата е възможна....пристигнагнахме късно следобяда направихме лагер зад крепоста на чудовищата...напрежението беше в разгара си под сенките на ноща войниците изтощени от пътя заспаха няколко часа преди изгрев слънце заредени със сили войските се впуснаха в атака малкото светлина която луната ни даваше ни позволяваше да бъдем като сенки залп стрели полетяха към крепоста щурма на пехотата беше неудържим чудовищата бяха изненадани докато се усетят лежаха разчленени в краката ни.....Когато се появиха първите слънчеви лъчи настана тишина ,подтискащо мълчание до ноздрите ни достигна миризмата на изгнила плът...Ние бяхме победители но колко от нас бяха загубили живота си... Fallenka и Greenspirit стояха пред мен покрити с кръв заповядаха веднага да се съберат убитите наши бойци лекарите ги обсипаха с вълшебни билки...след наколко часа билките бяха направили чудеса с нашите другари загубили живота си..сега можеше да дадем отдушник на нашите емоции и пътуването обратно се превърна във веселие и песни каруците бяха натоварени с несметни съкровища който двамата господари си поделиха по равно.....Бяхме посрешнати като герои......
https://prnt.sc/n24npy
https://prnt.sc/n24nxj

[greenspirit1]

ПС:Сега в кралството се носи друга легенда за бог Админ той бил строг но справедлив.....
Малцина знаят историята но се твърди че по време на битката с чудовищата самия бог Админ спуснал от небето меч който усилил многократно атаката на моя господар.......

[Columb]

Дано бог Админ чуе молбата ти,честото!

[mohabbatman]

Моля, направете вашата история правилно в една публикация и с видими снимки, а не линкове.

[greenspirit1]

Съжелявам не знаех че има правила ....
Ще се постарая да е по изискванията ви.....

[greenspirit1]

Здравейте моето име е Бурелай син на ковач от долината която е доста отдалечено място, обитавано от малобройна общност, отличаващо се с необичайно очарователни пейзажи. Обградена от планини с белоснежни шапки, долината е приютила гъсти, древни гори и e обсипана с множество езера с различна големина. От дъното на бистрите сини езера малки камъчета и водорасли сияят на слънцето, създавайки истинска дъга от цветове. Между езерата от различни нива са се спускат водопади , чиито грохот се разнася из приказната долина. Тъх като не бях добър в коването а много обичах да пътувам започнах да служа на Господаря GreenSpirit като изследовател.Моята работа се състоеше в това да обикалям земите на приказната долина и да предотвратявам всички заплахи.Всички ние сме чували истории за огромни замъци пълни с кръвожадни чудовища,десетки хиляди от тях нахлуващи по нашите брегове опожаряващи всичко по пътя си чудовищата по думите на мнозина не можеха да бъдат спряни от една армия.Тези изстории са само една легенда никой никога не беше виждал митичните руини с форма на арка.Беше неделя късна есен красивите есенни дървета задържаха все още своите листа обагрени с невероятни цветове поиска ми се да разгледам огромната долина видях елен,заек брах гъби поглезих се с ядки и горски плодове....Когато изведнъж чух викове.Този шум ме заинтригува огледах се но не видях нищо на хоризонта ,шума идваше от север започнах да ходя по предпазливо колкото повече вървях толкова по силен ставаше звука но все още нищо на хоризонта какъв беше този шумен град краката ми започнаха да треперят ами ако Легендата......но не това не е Легенда.Ходих с часове винаги воден от шума прекосих много хълмове ,звука се усилваше с всяка крачка след поредния хълм аз се почуствах изтощен краката ми трепереха,очите ми виждаха замъглено тялото ми беше на предела на силите си поемайки дъх триейки очи изведнъж видях огромен замък който се простираше до където ти стигат очите никога не бях виждал такива руини.Кой ли беше господаря в тези земи ? Преди всичко се налагаше да се възстановя и почина вървях щастлив към замъка надявайки се да намеря храна и подслон, но колкото повече наближавах толкова повече съмнения ме обземаха може ли това да бъде дома на Зомбилай от Легендата само той може да има такъв замък,помислих си внимавай преместих се няколко стотин метра настрани да огледам какво става вътре.Нямаше го господаря Зомбилай нито добри хора които да ме посрешнат и подслонят.......Напрaвих пълен доклад за моя господар и поех обратно към дома.....
При вида на господаря Greenspirit извиках запъхтян и изтощен много чудовища много чудовища Легендата е истина.....Моят господар който слушаше внимателно ме помоли да отидем заедно до тронната зала където беше свикан съвет от министъра на войната повторих историята на присъстващите...министъра ме попита за подробни детайли след което събра армията .Господаря ме помоли да отида до съседното кралство да разкажа същата история и на тамошната царица Fallenka да и споделя също че се надяваме нейната мощна армия да ни придружи в битката с чудовищата заедно сме непобедими.Царицата реагира мигновенно събра най-елитните си бойци и беше готова да се присъедини към армията на моя господар .....Заедно се отправиха към митичните руини чуваха се звуци на коне ,тропот на пехота ,пляскане на крила никой не говореше всички се чудеха дали победата е възможна....пристигнагнахме късно следобяда направихме лагер зад крепоста на чудовищата...напрежението беше в разгара си под сенките на ноща войниците изтощени от пътя заспаха няколко часа преди изгрев слънце заредени със сили войските се впуснаха в атака малкото светлина която луната ни даваше ни позволяваше да бъдем като сенки залп стрели полетяха към крепоста щурма на пехотата беше неудържим чудовищата бяха изненадани докато се усетят лежаха разчленени в краката ни.....Когато се появиха първите слънчеви лъчи настана тишина ,подтискащо мълчание до ноздрите ни достигна миризмата на изгнила плът...Ние бяхме победители но колко от нас бяха загубили живота си... Fallenka и Greenspirit стояха пред мен покрити с кръв заповядаха веднага да се съберат убитите наши бойци лекарите ги обсипаха с вълшебни билки...след наколко часа билките бяха направили чудеса с нашите другари загубили живота си..сега можеше да дадем отдушник на нашите емоции и пътуването обратно се превърна във веселие и песни каруците бяха натоварени с несметни съкровища който двамата господари си поделиха по равно.....Бяхме посрешнати като герои......