архируина 31.10.17

[ThEMaD87]

Весела глъчка и мирис на кафе се разнася над дървените колиби на работниците, кончета игриво подскачат покрай младите войни, жизнерадостни възгласи се чуват от тренировъчните полета на младите стрелци. Изведнъж предупредителен вой насочва вниманието на всички към градските порти, където целия облян в кръв, полумъртъв разузнавач се строполява на земята. С последни сили им разказва за срещата си с невиждано до сега зло. Героичен плам трепва в сърцата на всички обитатели на града. Неистова жажда за победа се чете в очите им. Мятайки се на конете препускат към съюзническия стан. Изненадани те виждат строени приятелските легиони, разбрали също за невероятното зло. Вкупом двете армии се насочват към териториите където се е установила тъмната сила. Смело нападат. Въздухът се оглася от яростни викове, небето почернява от летящите стрели, само проблясъци от стомана като светкавици прорязват тъмнината. Едва след продължителна битка отново слънчевите лъчи огряват бойното поле. Злото е прогонено от техните земи. Изтощени но щастливи бойците се поздравят за победата.

[mohabbatman]

Поздравяваме! Но разказът е преаклено кратът, същто има нужда от повече скрийншоти.

[ThEMaD87]

Лек вертрец подухва клоните на дърветата в утринната гора .Весела глъчка и мирис на кафе се разнасяше над дървените колиби на работниците. Конeте игриво подскачат покрай младите войни, жизнерадостни възгласи се чуват от тренировачните полета на младите стрелци. Изведнъж предупредителен вой насочи вниманието на всички към градските порти, където целия облян в кръв, полумъртав съглдвач се строполи на земята. С последни сили им разказа за премеждията си.
Както си вървях ,разказваше той, стигнах до едно село на няколко дни път от тук, в планината с трите върха. Останах да почина край огъня, където няколко старци стояха на сладка приказка. Там чух един от старците да разказва, че в подножието на най високия връх има древна руина

където е скрито чудно съкровище, но то не е от злато, нито от скъпоценни камъни. Там е скрита рядка черна перла. Който болен или ранен се докосне до нея мигом оздравява, хора и животни се радват на здраве и сила, а растенията разцъфтяват и плододават с невиждана сила. Старецът разказа още че не е никак лесно да се вземе камъка, защото той се пази от тъмни и много опасни сили.
Без да се колебая реших да разбера дали това е истина. Под прикритието на нощта се промъкнах незабелязано в руината. Там на една скала по средата на малко езеро съзрях перлата - голяма и цялата сияеща в черна светлина. Изведнъш бях нападнат от пълчища орки,

орк.png (1.19 MiB) Преглеждано 7947 пъти

с големи и извити като бивни зъби и остър рог посредата на главата, яхнали своите верни кучета. Кръв шурна от многобройните ми рани нанесени от гадовете. Размахвайки горящата факла си проправих път към изхода, но там ме чакаше нова опастност. Ято гаргайоли

с остри като бръснач криле и няколко иглозавара се биеха ужесточенно покрай трупа на някакво животно. Съскане, ръмжене и невъбразима смрад се разнасяше наоколо. Със сетни сили успях да загася факлата и незабелязано да се промъкна покрай тях.
Героичен плам трепна в сърцата на всички обитатели на града. Всички разбраха колко ценна придобивка може да бъде перлата за съществуването им. Неистова жажда за победа се четеше в очите им. Мятайки се на конете препуснаха към съюзническия стан.

bobo.png (343.37 KiB) Преглеждано 7947 пъти

След кратко съвещание те решиха, че това богатство трябва да бъде извоювано от чудовищата. Вкупом двете армии се насочиха към териториите където се беше установила тъмната сила пазеща съкровището. Смело нападнаха. Въздуха за огласи от яростни викове, съскане, ръмжене и звън на метал. Небето почерня от летящите стрели, само проблясаци от стомана като светкавици прорязваха тъмнината. Гаргайолите злобно нападаха коницата нанасяйки огромнни щети както на конете така и на ездачите. Безброй орки и иглозаври паднаха под мечовете на смелите ни войни, а оцелелите скимтейки се разпръснаха ужасени. Едва след продължителна, истощителна битка отново слънчевите лъчи огряха бойното поле, цялото потънало в кръв и безжизнени тела. Чудовищата бяха победенни.

arh.jpg (165.95 KiB) Преглеждано 7947 пъти

Изтощени но щастливи бойците се поздравиха за победата. Лекарите побързаха да се погрижат за ранените войни, а оцелелите се отправиха към езерото. Там със учудване видяха, че под повръхността на водата лежат хиляди малки черни перли. Гръмко ура раздра въздуха. Бойците разбраха че са осигурили бъдещето на родовете си.

[mohabbatman]

Наградите ви очакват в играта.