DUNDY, началото на един славен край.

[spartak671]

Дремуцам си тихо пред компа, музичката тихо бръжди метални рефрени и напеви. Леко замаян от количеството поета бира се наслаждавам на видяната простотия и всяка клетка в мен крещи „искам още“, абее … идилия.

Ден преди това:
В пристъп на скука или напиращо до неустоимост желание да въздадем малко правда решаваме с Жоро да изкъртим малко мегадразнителя на сървъра – дундьо.

Спамовете се носят протяжно от 20-на часа вече. Подготвих рудник, заредих го прилежно със златце, Жоро тръгва да се пренася, обаче се оказва, че имаме твърде малко време за да осъществим някаква атака. Не че ще направим нещо смислено, но поне да демонстрираме нагледно сложните взаимоотношения на тандема „мравка - ботуш“. Времето минава и нещата отиват в посока зле.

Решението на проблема се оказа комшията, или по-точно комшийката Злати.

Дундьо, нали е мъдра тиква, нея не я брои, нищо че е с най-голямата армия в сървъра (говорим за реална армия, не за армия от восък във воскреса с преобладаваща численост на фракционни единици).

Тайно запалихме хартишки, нагиздихме всички ордени по героите и потеглихме. 23 мин по-късно в столицата на Дундьо всички сгради са парализирани от ефекта на супердиверсията. Бой не стана разбира се, шубето е голям страх, иначе голям го вади....

Както и трябваше да се очаква, тиквата така и не разбра сериозността на начинанието и допусна, че сме решили да изпукаме толкова злато и хартишки за да му попречим на събирането на знамена. Даже реши и че той води хорото, добре де, хубаво го води, ама нали сме му отзад .... а се е запънал, а сме го пенетрейтнали барабар с дрехите.

Междувременно Жоро пристига и започва да се оглежда нетърпелив и с кървясъл поглед кого да пребие. Бърз поглед на менюто и Гошето се оказва блаженно заспал. Спи чедо, спи, ти така и няма да се научиш в този живот какво не бива да правиш в тази игра. 20 мин по-късно още един герой е засрамен и отряд и нещо са прибрани в буркани в зимника.

Последва опит и по майорчето, но той не спи, реагира и наду вувузелата неистово. Цялата околия бе вдигната на крак и мускета започна да плюе по рудника като талантлива камила каквото е намерил в съкровищницата си, проклятие за дюкянджиите, проклятие за добива на жито … и други такива простотии, не че там има дюкяни или жито, ама нали трябва да се покаже че има характер. Наближават първи петли и тази нощ явно повече няма какво да се случи.

На следващия ден Дундьо отново невъзмутимо отваря градовете си и започва да бие руини сякаш нищо не се е случило. Добрее, отново се подреждат спамове и се започва едно дебнене. Дебнене и така цял ден. В един момент изненада, скъпо му било в столицата, диверсия, надница и разхищения всякакви и премества аскера в съседен град.

Часът е малко след 3 рано сабахлем. Бърз преглед на положението по картата и какво да видя, наставникът стърчи тъпо на витрината в столицата при отворена порта. Ебаси кефа, тоя ми оправи настроението. Я да проверим дали спи …. аскерът поема в посока на витрината с голямия чук с намерение да пръсне огледалцата на милиони парченца, ‘бал съм ти късмета, така и така нямам (не че съм суеверен, ама все пак). 15 мин по-късно наставникът в три дневен цикъл и половината от огледалата ги няма. Дублееее, само да се прибере войската, ще ида пак. Така и стана, отнесох още от огледалцата, а за финал Ицето ги сведе до едно, за кадем да има, да селфира в кенефа с него.

На следващият ден пак се дебнем, чакаме да отвори. Междувременно неговият аскер започва да протестира и да псува грозно докато се отдалечава от лагерите.... Свършило златото, разбирам ги някак войничетата. Положението започва да става все по-надървено с всяка изминала мунута и в миг на прозрение или творческо осенение Дундьо решава да отвори. Да отвори, когато го гледат 10 акаунта в околността?!? Ех, ама и ти един акъл имаш .... Отваря, обменя малко ресурс в злато през пазара и пуска преместване към столицата.
До тук добре, добре, ама само ако не те гледат. Щото ...

Столицата е прилежно наплюта с проклетии и оковаване, не че нещо ще попречат, ама да има.

Точно тук последва поредната безумна грешка, подплашен от набъбващия фалос в столицата отзовава армията и тя започва да се връща обратно към града без злато и воскрес. Я земи същите проклетии и в този град и да видим сега какво ще те правим.

Асен получава нареждане да се понесе със супердиверсия към столицата, да счупи веригите които ме държат надалеч от хубавия бой. Асен тръгва, тръгва и дъмбата на подкрепа.
Добре, след малко отново, така и става, 40 мин мисия, но този път подкрепа няма.

Междувременно Саломето вече се е пренесла в рудник до този град и чака Злати да се напудри и тя. Тръгват. Идва първият транш от злато в обсадения град и всичко без 600к наеми се прибират надлежно в убежището. Я дееба, що не се сетих по-рано да наплюя търговците ... е, наплюх ги, ама леко със закъснение. Оказа се достатъчно, за да му усложня живота.

Тук идва ред на поредната ламерщина, Дундьо вади само героя от убежището при нула злато с идеята да плювне срещу вятъра преданост и вероятно за да може да гледа боя от близо, е, така и става. И паладинът отива в тридневен цикъл. Супердиверсия, разхищение ... пълна програма и в този град.

Асен минава и ме освобождава от храма, дееба този храм, канонизираха ме приживе.

Оглеждам се и - о радост, пророческият му град е отворен, хмммм, вгузноооо. Пернача в ръка и след две разходки не остава сграда в поселките. Става на терен за голф.

Минават часове, всички стоим и пулим като сварени гупи, оставени безмълвни от проявената безмерна простотия. Наближава време за затваряне и решението е взето, градът в който се е заклещил собственоръчно е разрушен. Армията се прибира към затварящата се след минути столица.

Пиша на лични. „Не мога да повярвам каква лавандула си.“, Отговор нема, и нормално. Като се окъкаш не биеш тъпана.

Кратката равносметка до тук е проста:
• Два слисани героя
• Разрушени огледала в столицата
• Разрушени пророци в шпионския град
• 600к наемници отнесени от вихрите с женски имена
• Ограбен ресурс и малко поизбягала армия
• Един напълно развит град със съв.сгради е разрушен
• Прилично количество придобит срам и сагата не е приключила

Мдааа, не е приключила, сега очакваме с пуканки и бира поредната серия от „Дундьо отвръща на удара“.

Аз се чудя и все още не мога да намеря логично обяснение, защо по дяволите като виждаш, че ще те таковат, не си оправиш отстъпническия статус. Дал си стотин лева за този акаунт (и не само за него де), да беше дал още 99 перли, за да извадиш от уравнението тъмните армии.
Не вдявам и защо като виждаш къде мъжете ще си мерят пишките си вреш гъза там, ама нейсе.

Истината е проста: срещу организация каквато и армия да имаш, каквито и артове да имаш – гориш, гориш и то бързо, особено като имаш ментални сходства с градинарската лейка.

Легенда:
Саломе – salomir
Злати – bobo74
Жоро – gbm76
Асен – SirAsen
Дъмбата - dumbastard
Гошето - gosheto26
Ицето - bajmecan
А мене - Мене ме нема у целата схема.

[NikolaGanev]

Радвам се, че има кой да разкаже историята по този начин, а не само доклади да гледам от страни
Браво

[PalavataSmrad]

.......
шъ умра от смех ....това е НЕРЕАЛНО направо

[IvayloCherkezov]

голяма мъка са тия скорпиони доста патих от тях сега малко поспряха но имайте едно на ум все още са доста мощни

[RedDragon]

ставаш за писател