Цикля си аз паркета в западното крило на рицарския ми замък .
По някое време Джедая пристига развълнъван :
- LordKein те търси под дърво и камък .
- За какво съм му ? Казах му че днес ще се занимавам с паркета .
- Проучвател от неговата кръчма на север от твоя замък е открил
Архируината . Има нужда от малко помощ за победата над чудовищата.
Зарязах и паркет и всичко и тръгнах да събирам войските за важната мисия.
Оставих Джедая да се оправя сам с паркета и хукнах .
Защото всяка секунда беше ценна колкото черна перла.
Когато приститнах LordKein беше готов със всичко необходимо .
И тръгнаха веднага двете рицарски армии обединени в една цел .
След 2-3 часа битката мина абсолютно успешно за слава и чест
на двамата храбри рицари LordKein и DONkoi72 .
Както и за целият клан SPQR.
После три дни пили яли и се веселили !
Прикачени файлове
Djedai е зарязан да довърши работата сам .Трябва да го черпя :)))
Последно промяна от DONkoi72 на 16 Сеп 2014, 21:00, променено общо 4 пъти.
Честито за архито! Не знам обаче как ще се реваншираш че ме заряза сам, като Андешко в блатото, да се оправям сам с цикленето на паркета.
Тегли перлите и да палим към кръчмата.
Поне малко старание... На мен лично това изобщо не ми прилича на разказ, даже и на виц не прилича, а да не говорим да е интересен...
Да не говорим, че темата трябва да се отвори от администратор, не от някой от участващите...
Браво за руината, късмет си е още в началото
Вярно, че разказа малко постен, можеше да е далеч по-увлекателно четиво, можеше и картинки да се вметнат... амо то не всеки има талант да пише
Не съм съгласна обаче с последното мнение, че темата трябва да се отвори от администратор, малко глупаво би било, все пак играчите са тези, които имат заслуга за битката и тяхно право е да се похвалят сами и сами да си напишат историята.
"Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща." T. Пратчет
Тука си малко в грешка Бъртане. Темата не се отваря от администратор, имам вече малко опит по въпроса. Там където се е отворила, хората даже не са се напънали да напишат нещо, но видиш ли предметите са си ги получили. Иначе възниква въпроса, защо от седмица ние чакаме, нещо да се случи и то не се случва.
Има ли пилот в самолета?? - се пита в картинката.
Защото примерно аз съм писал не една и две истории, не е проблем да направя и още една. Но в случая моя съюзник ви предлага нещо много повече - истината и то неподправена.
Burton написа:Поне малко старание... На мен лично това изобщо не ми прилича на разказ, даже и на виц не прилича, а да не говорим да е интересен...
Да не говорим, че темата трябва да се отвори от администратор, не от някой от участващите...
Значи аз ако можех да ти напиша подобаваща история която да задоволи изтънченият ти вкус ,
нямаше да работя като паркетчия а щях може би да бъда писател .
Ако търсиш увлекателна история по-скоро трябва да се ориентираш към някоя книжарница
или библиотека .
Става и някой хубав филм да си пуснеш .
Иначе искрено съжалявам че съм те разочаровал . На другата ще се постарая повече.
Обещавам !
Burton написа:Поне малко старание... На мен лично това изобщо не ми прилича на разказ, даже и на виц не прилича, а да не говорим да е интересен...
Да не говорим, че темата трябва да се отвори от администратор, не от някой от участващите...
Количеството не предполага задължително качество, нерядко кратките разкази са по-увлекателни и съдържателни (Повечето играчи предполагам са били студенти и имат спомени до колко може да се разтегне една курсова работа например... ).
А в случая едно битово описание на събитието и паниката, преди да се пусне атаката, внася разнообразие, на фона на опитите за фентъзи до този момент.
Остава само автора да добави шотове на шпионажа и самата битка.
DONkoi72 написа:Цикля си аз паркета в западното крило на рицарския ми замък .
По някое време Джедая пристига развълнъван :
- LordKein те търси под дърво и камък .
- За какво съм му ? Казах му че днес ще се занимавам с паркета .
- Проучвател от неговата кръчма на север от твоя замък е открил
Архируината . Има нужда от малко помощ за победата над чудовищата.
Зарязах и паркет и всичко и тръгнах да събирам войските за важната мисия.
Оставих Джедая да се оправя сам с паркета и хукнах .
Защото всяка секунда беше ценна колкото черна перла.
Когато приститнах LordKein беше готов със всичко необходимо .
И тръгнаха веднага двете рицарски армии обединени в една цел .
След 2-3 часа битката мина абсолютно успешно за слава и чест
на двамата храбри рицари LordKein и DONkoi72 .
Както и за целият клан SPQR.
После три дни пили яли и се веселили !
Здравейте.
Благодарим, че намерихме времето да опишете своят подвиг, обаче не можем да оценим разказа Ви напълно, защото в сравнение с други публикувани разкази той е сравнително по-малък и с нищо не се отличава. Трябва да видим вашите старания.
Здравейте.
Благодарим, че намерихме времето да опишете своят подвиг, обаче не можем да оценим разказа Ви напълно, защото в сравнение с други публикувани разкази той е сравнително по-малък и с нищо не се отличава. Трябва да видим вашите старания.[/quote]
Тая няма да я бъде !
Каквото е написано това е. Не съм ви умрял за мижавият артефакт .
А да това ми напомня за един станал популярен куплет на известно рапърче
Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш
Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш
Това се е случило по време на отсъстване на Администрация. Извиняваме се много.
Тъй като вече създадохте темата за унищожаване на Архируината от Вас - вече няма смисъл да се създава същата тема, но от администрация. Посочени от вас играчи не получиха нищо освен поздравления, поради това, че ,както виждате, нямаме разкази за унищожаване на Архируината от тях.
Разбира се поздравления със събарянето на архируина!
А относно разказа ще трябва да се постараете повече, ми се струва.
Тази история се случи на едно далечно място, много хора си го наричат смукача на дебитни и кредитни карти, но за по запознати името му беше БАКЪР. То си беше останало от едно време, не ме питайте защо, защото ще искам още един артефакт 3левел.
Така естествено в това измерение, както във всяко нормално измерение имаше кръчмар, с доста проспериращ бизнес. Беше наел за герой прословутия на длъж и на шир бабаит по прякор Мустака. Той беше мързеливо същество и освен да разкара войските да опукат някоя чудовищна хайка не се напъваше много. По цял ден висеше в кръчмата и се наливаше на вересия, а един път на шест дни викаше родата и тя оставаше да служи при кръчмаря естествено срещу заплащане в шльокавица.
Мустака беше братчед на дъртия Кокал от мястото Архон и от време на време се разправяха кой му се мързелува повече. Естествено дъртия Кокал имаше повече стаж и главно обслужваше Гертруда яката дуда, но не питайте Мустака за това, ще спори по въпроса до последната капка ракия и винце в чашата по въпроса.
Беше някъде края на лятото, Мустака се беше излегнал на припек и мислеше за дълбочината на нещата, или колко вино може да изпие на гладно сутрин, когато се зададе едно рокерче от бандата на проучвателите. Докато рокерчето врътваше пергели пред кръчмето се вдигна пушилка до небето и героя на нашия разказ усети, че от толкова пясък устата му пресъхва пак. Изправи снага и щеше да се шмугне обратно в заведението, когато се чу провикване от центъра на пушилката:
- Ей геройчиту, накъде уе.
- Как на къде, отивам да пий.... ъъъъ ....на работното място, да работя.- каза Мустака и се усмихна до ушите, така че му се видяха и кътните зъби.
- Я ме закарай при твоя работодател, да го питам нещо спешно.
- Уф, сега пък и ти, не виждаш ли че съм зверски зает – целия спирто оборот мене чака. Вчера приключих една 14 дневна диета за 5 часа и 33минути. Имаше ефект и днес ще я почвам пак......
Задушевния разговор се прекъсна от гърлените викове на собственика на заведението, който от прозореца на втория етаж беше си показал главата и развикал неистово.
- Пиянде нещастно, да ми водиш моментално човека, че ще ти спра порциона, който така или иначе го изпиваш 4 пъти всеки ден в заведението.
След тези СТРАШНИ закани, нашия герой нямаше много аргументи за своята заетост, и със същата пленяваща усмивка сочейки нагоре, каза на рокерчето:
- Айде от мен да мине, качвай се горе да видим, какво чак толкова е така по-важно от две ракии и танц на пилона в бара на некоя бамбина.
Офиса на кръчмаря беше семпъл. Освен едно бюро и една картотека имаше само бар, джакузи, два пилона с подиумчета единия основен, а другия резервен ако се счупи основния. По същата причина имаше и два дивана и две спални, по една масажистка за всеки крайник и те не бяха само четири. Плазми, млазми, фонтани,терми, пет статуи за закачалки, все пак всяка имаше само две ръце. Горе долу това имаше в малката предна стая на офиса, навътре никой не е разказвал какво има, ама смееш ли да попиташ.
Докато ченето на рокерчето зееше до земята и се пробваше да се прибере, кръчмаря започна направо:
- Казвай бързо, вярно ли е, че ми носиш най-хубавата новина, тая дето е по-хубава и от солена локва.
- Вярно е, шефеее. Видях я с очите си. Чудовищата са изкочили изпод земята баше между всички кралства и носиха много съндъци. Успях да се прокрадна отблизко и видях, че са пълни с перли. Лошото е, че чудовищата и перлите са много.
- Ти недей бери грижа за перлите, мисли за чудовищата, че ако нещо ги изтървем ще им бъдеш ордьовър. Мустак, прати шпиони да проучат из детайли положението и като се върнат моменталически разбор на ситуацията.
Шпионажа не закъсня, разбра се, че армията е значителна и наличните войски не могат се справят сами, пророците казаха добри новини, че никой не търчи натам нито с проучвател, нито с армия.
Топнат в джакузито, кръчмаря направи сметки, че трябват поне още 100тина хиляди наемника за да се гътнат вражеските войски и трябва да се бърза. Звънна по джи си ема на съседа и го пита, така на заем, като на приятел, колко наемника има. За съжаление обаче още някой беше пропуснал срещу 500перли да спечели 30хиляди. Времето минаваше, изнервен, работодателя докато получаваше масаж каза ключовите думи:
- Подайте ми оня червения телефон и да не го объркате с телефона за атомните бомби, че миналия път голяма мазало стана... – набра с треперещи пръсти секретния телефон и зачака.
- Ало, барбита къртим всякакви. Какво ще желаете?
- Ало, професионално слагане на паркет и премахване на вредители ли е?
- Да на точната жица сте, но първо махаме вредителите и след това им прайм паркетна церемония, какви са размерите на душманина да приготвим ковч.. ъъъ пъркетната доставка.
- Става въпрос за малко по различна работа, намерих я, ау ау – тея звуци бяха поради умело намерената точка от една от масажистките.
- Какво сте намерили? Да не би голямо сборище на вредители?
- Да от най-големите.
- Задръжте на линия изпращаме най-добрата ни “чистачка“ за специални случаи, братовчедката на легендарната Гертруда, Катиллина с кодово название ST&Barbarian hunter.
- Да вземе и 100тина наемника, че нещо ми са кът.
- Няма проблем имаме свежа доставка.
И настана тишина, осемте стенни часовника в офиса тик такаха и се забиваха с всяка секунда в главата на кръчмаря. Наля си едно малцово 40годишно и зацъка с такт с часовниците. Първо през 15 минути пророка съобщаваше, че всичко е чисто, след едно ошамарване почна да докладва на на всеки пет. По едно време кръчмаря осъзна, че в предната стая на офиса няма параклис, където да дръпне една молитва, но все пак погледна нагоре и каза, че ще ъпгрейдне храма още един левел с перли ако работата стане. Изведнъж всички в стаята почнаха да чуват собствения си пулс. Тишината беше убийствена, с нож да я нарежеш пак щеше да стои като отрязана бучка сирене прясно изрязана от коритото където се е образувала.
Изведнъж входната врата на офиса литна в права посока и излезе през прозореца. С два меча в ръце влезе една въз висока и яка женшина. От дълбините на тялото и излезе гърлен вопъл като на нерендосана с месеци мечка и посочи към Мустака.
- Тува ли е гиройчето, много хубаво мустаче бе левент – последва мощен удар по гърба на Мустака с последващо изплюване от негова страна на два златни зъба и сутрешната шкембе чорба. Катилина го хвана за врата, погледна го изотгоре и му каза:
- Виж мойто момче, нещо закъсняваме за руинката, ама после няма да ти простя, ша та мачкам на връщане. – краката на Мустака се огънах от последващия дебелашки удар, в корема стил поглади шкембе от гимназията и щеше се строполи, когато нашата героиня го метна през рамо и тръгна да го изнася от офиса.
- Май са флюбих – изфъфли Мустака и припадна в обятията на нововъзлюбената си. А кръчмаря повдигна вежда и промълви на останалите присъстващи:
- Ей така се бачка професионално – няма тън, няма мън.
Естествено това динамично дуо, беше обречено на успех. Още Мустака не се беше върнал от битката да гледа двете си новородени и да почисти къщата, когато кръчмаря започна да получава сандъците с черни перли. Всичко беше перфектно, когато по телевизията съобщиха, че за написване на историята се дава артефакт 3 левел. Писанието трябвало да се постне в местния клюкарник, където трите влъхви да го видят и оценят. „Като дават няма го изтървем де” – си каза той и набра бюрото по екстерминация и каза възможно най-бързо едно прес съобщение по въпроса. На другия ден съобщението излезе, но уви нищо не се случи...
И така зачака, чака, чака, други пъти до ден два, а сега минаваше седмица. „Брей какво става” се запита кръчмаря. Реши да отиде до казана им където пребиваваха, тоест така наречено работно място, други му викат форум на майтап. По едно време се появи едната влъхва и процеди:
- Много малко се стараете, тука искаме поне роман от сорта на „Война и мир”, какви са тия прес съобщения. И трябва ние да ви извикаме, какво ми сте се раздраскали. Предмети Ви са се запривиждали, а?
Нашите герои стиснаха зъби, но понеже точно тая влъхва не даваше наградата си затраяха малко.
След една седмица се появи и втората влъхва, но уви ситуацията не стана по-розова. Там се поискаха фотуси на армиите, снимки от битката, като тя пропуска да спомене, че реално ситуацияата е била толкова кървава, че не е за хора със слаби сърца и деца. Да не говорим, че още при удара е била изпята в таверната.
Имаме два фотоса на Катилина яхнала Мустака размахваща меч в разгара на битката и на празненството след битката, но хората на фотоса ни заплашиха със самоотлъчка, ако я публикуваме. Като цяло обаче и тази влъхва не държеше ключа към артефакта.
След две седмици чакане, се появи главната влъхва и огледа Мустака, облиза се от вида на прясната мръвка, прочете пресъобщението и каза:
- Много малко и постно бе момчета, аз тука на малдивите какви истории ми разправяха по цели нощи докато бях на почивка. А вие тука ми излизате с някакви истини... Никой не иска да ги чуе тях, я ми разкажете нещо по-така. И на заден фон се чу мелодията на „Видимо Доволни” на Криско и Мария Илиева. Рефрена звучеше особенно популярно за ситуацията:
Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш
Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш
- Мустаче, марш вкъщи – изръмжа Катилина и започна да остри сабите.
Какво е ставало незнам, но на сутринта до топ новината за масовото подхлъзване в банята на три влъхви, при което са останали с по един два здрави кокала, беше публикувана и следната история...........
Цикля си аз паркета в западното крило на рицарския ми замък .
По някое време Джедая пристига развълнъван :
- LordKein те търси под дърво и камък .
- За какво съм му ? Казах му че днес ще се занимавам с паркета .
- Проучвател от неговата кръчма на север от твоя замък е открил
Архируината . Има нужда от малко помощ за победата над чудовищата.
Зарязах и паркет и всичко и тръгнах да събирам войските за важната мисия.
Оставих Джедая да се оправя сам с паркета и хукнах .
Защото всяка секунда беше ценна колкото черна перла.
Когато приститнах LordKein беше готов със всичко необходимо .
И тръгнаха веднага двете рицарски армии обединени в една цел .
След 2-3 часа битката мина абсолютно успешно за слава и чест
на двамата храбри рицари LordKein и DONkoi72 .
Както и за целият клан SPQR.
После три дни пили яли и се веселили !
Прикачени файлове
Ученик на Катилина, научил някой похвати от оная вечер, показва на подчинените как се прави, в една далечна галактика фар фар ауей
методи на работа.jpg (6.55 KiB) Преглеждано 36131 пъти
Третата влъхва преди почивката. Силно желаеща забавление, но още не получила го.
третата влъхва.jpg (4.9 KiB) Преглеждано 36131 пъти
Двете влъхви въртят дискусия по разказа и как да отрежат героите от артефакта им
дискусията на разказа върви.jpg (8.73 KiB) Преглеждано 36131 пъти
Не всички са доволни от истината, и не харесват прессъобщението в пресата
не всички са доволни от истината.jpg (20.47 KiB) Преглеждано 36131 пъти
Мустака надъхва армията преди битка
Самия отбор по футбол в пълно бойно снаражение
женски отбор по футбол.jpg (27.88 KiB) Преглеждано 36131 пъти
Мустака по време на инспекция на спонсорирания женски отбор по футбол
Инструменти на женската любов
инструменти на женската любов.jpg (62.61 KiB) Преглеждано 36131 пъти
Катилина мечтата на всеки герой
Интериора на офиса на кръчмаря е скромен, от време на време хора разглеждат и се шматкат наляво надясно
LordKein написа:Тази история се случи на едно далечно място, много хора си го наричат смукача на дебитни и кредитни карти, но за по запознати името му беше БАКЪР. То си беше останало от едно време, не ме питайте защо, защото ще искам още един артефакт 3левел.
Така естествено в това измерение, както във всяко нормално измерение имаше кръчмар, с доста проспериращ бизнес. Беше наел за герой прословутия на длъж и на шир бабаит по прякор Мустака. Той беше мързеливо същество и освен да разкара войските да опукат някоя чудовищна хайка не се напъваше много. По цял ден висеше в кръчмата и се наливаше на вересия, а един път на шест дни викаше родата и тя оставаше да служи при кръчмаря естествено срещу заплащане в шльокавица.
Мустака беше братчед на дъртия Кокал от мястото Архон и от време на време се разправяха кой му се мързелува повече. Естествено дъртия Кокал имаше повече стаж и главно обслужваше Гертруда яката дуда, но не питайте Мустака за това, ще спори по въпроса до последната капка ракия и винце в чашата по въпроса.
Беше някъде края на лятото, Мустака се беше излегнал на припек и мислеше за дълбочината на нещата, или колко вино може да изпие на гладно сутрин, когато се зададе едно рокерче от бандата на проучвателите. Докато рокерчето врътваше пергели пред кръчмето се вдигна пушилка до небето и героя на нашия разказ усети, че от толкова пясък устата му пресъхва пак. Изправи снага и щеше да се шмугне обратно в заведението, когато се чу провикване от центъра на пушилката:
- Ей геройчиту, накъде уе.
- Как на къде, отивам да пий.... ъъъъ ....на работното място, да работя.- каза Мустака и се усмихна до ушите, така че му се видяха и кътните зъби.
- Я ме закарай при твоя работодател, да го питам нещо спешно.
- Уф, сега пък и ти, не виждаш ли че съм зверски зает – целия спирто оборот мене чака. Вчера приключих една 14 дневна диета за 5 часа и 33минути. Имаше ефект и днес ще я почвам пак......
Задушевния разговор се прекъсна от гърлените викове на собственика на заведението, който от прозореца на втория етаж беше си показал главата и развикал неистово.
- Пиянде нещастно, да ми водиш моментално човека, че ще ти спра порциона, който така или иначе го изпиваш 4 пъти всеки ден в заведението.
След тези СТРАШНИ закани, нашия герой нямаше много аргументи за своята заетост, и със същата пленяваща усмивка сочейки нагоре, каза на рокерчето:
- Айде от мен да мине, качвай се горе да видим, какво чак толкова е така по-важно от две ракии и танц на пилона в бара на некоя бамбина.
Офиса на кръчмаря беше семпъл. Освен едно бюро и една картотека имаше само бар, джакузи, два пилона с подиумчета единия основен, а другия резервен ако се счупи основния. По същата причина имаше и два дивана и две спални, по една масажистка за всеки крайник и те не бяха само четири. Плазми, млазми, фонтани,терми, пет статуи за закачалки, все пак всяка имаше само две ръце. Горе долу това имаше в малката предна стая на офиса, навътре никой не е разказвал какво има, ама смееш ли да попиташ.
Докато ченето на рокерчето зееше до земята и се пробваше да се прибере, кръчмаря започна направо:
- Казвай бързо, вярно ли е, че ми носиш най-хубавата новина, тая дето е по-хубава и от солена локва.
- Вярно е, шефеее. Видях я с очите си. Чудовищата са изкочили изпод земята баше между всички кралства и носиха много съндъци. Успях да се прокрадна отблизко и видях, че са пълни с перли. Лошото е, че чудовищата и перлите са много.
- Ти недей бери грижа за перлите, мисли за чудовищата, че ако нещо ги изтървем ще им бъдеш ордьовър. Мустак, прати шпиони да проучат из детайли положението и като се върнат моменталически разбор на ситуацията.
Шпионажа не закъсня, разбра се, че армията е значителна и наличните войски не могат се справят сами, пророците казаха добри новини, че никой не търчи натам нито с проучвател, нито с армия.
Топнат в джакузито, кръчмаря направи сметки, че трябват поне още 100тина хиляди наемника за да се гътнат вражеските войски и трябва да се бърза. Звънна по джи си ема на съседа и го пита, така на заем, като на приятел, колко наемника има. За съжаление обаче още някой беше пропуснал срещу 500перли да спечели 30хиляди. Времето минаваше, изнервен, работодателя докато получаваше масаж каза ключовите думи:
- Подайте ми оня червения телефон и да не го объркате с телефона за атомните бомби, че миналия път голяма мазало стана... – набра с треперещи пръсти секретния телефон и зачака.
- Ало, барбита къртим всякакви. Какво ще желаете?
- Ало, професионално слагане на паркет и премахване на вредители ли е?
- Да на точната жица сте, но първо махаме вредителите и след това им прайм паркетна церемония, какви са размерите на душманина да приготвим ковч.. ъъъ пъркетната доставка.
- Става въпрос за малко по различна работа, намерих я, ау ау – тея звуци бяха поради умело намерената точка от една от масажистките.
- Какво сте намерили? Да не би голямо сборище на вредители?
- Да от най-големите.
- Задръжте на линия изпращаме най-добрата ни “чистачка“ за специални случаи, братовчедката на легендарната Гертруда, Катиллина с кодово название ST&Barbarian hunter.
- Да вземе и 100тина наемника, че нещо ми са кът.
- Няма проблем имаме свежа доставка.
И настана тишина, осемте стенни часовника в офиса тик такаха и се забиваха с всяка секунда в главата на кръчмаря. Наля си едно малцово 40годишно и зацъка с такт с часовниците. Първо през 15 минути пророка съобщаваше, че всичко е чисто, след едно ошамарване почна да докладва на на всеки пет. По едно време кръчмаря осъзна, че в предната стая на офиса няма параклис, където да дръпне една молитва, но все пак погледна нагоре и каза, че ще ъпгрейдне храма още един левел с перли ако работата стане. Изведнъж всички в стаята почнаха да чуват собствения си пулс. Тишината беше убийствена, с нож да я нарежеш пак щеше да стои като отрязана бучка сирене прясно изрязана от коритото където се е образувала.
Изведнъж входната врата на офиса литна в права посока и излезе през прозореца. С два меча в ръце влезе една въз висока и яка женшина. От дълбините на тялото и излезе гърлен вопъл като на нерендосана с месеци мечка и посочи към Мустака.
- Тува ли е гиройчето, много хубаво мустаче бе левент – последва мощен удар по гърба на Мустака с последващо изплюване от негова страна на два златни зъба и сутрешната шкембе чорба. Катилина го хвана за врата, погледна го изотгоре и му каза:
- Виж мойто момче, нещо закъсняваме за руинката, ама после няма да ти простя, ша та мачкам на връщане. – краката на Мустака се огънах от последващия дебелашки удар, в корема стил поглади шкембе от гимназията и щеше се строполи, когато нашата героиня го метна през рамо и тръгна да го изнася от офиса.
- Май са флюбих – изфъфли Мустака и припадна в обятията на нововъзлюбената си. А кръчмаря повдигна вежда и промълви на останалите присъстващи:
- Ей така се бачка професионално – няма тън, няма мън.
Естествено това динамично дуо, беше обречено на успех. Още Мустака не се беше върнал от битката да гледа двете си новородени и да почисти къщата, когато кръчмаря започна да получава сандъците с черни перли. Всичко беше перфектно, когато по телевизията съобщиха, че за написване на историята се дава артефакт 3 левел. Писанието трябвало да се постне в местния клюкарник, където трите влъхви да го видят и оценят. „Като дават няма го изтървем де” – си каза той и набра бюрото по екстерминация и каза възможно най-бързо едно прес съобщение по въпроса. На другия ден съобщението излезе, но уви нищо не се случи...
И така зачака, чака, чака, други пъти до ден два, а сега минаваше седмица. „Брей какво става” се запита кръчмаря. Реши да отиде до казана им където пребиваваха, тоест така наречено работно място, други му викат форум на майтап. По едно време се появи едната влъхва и процеди:
- Много малко се стараете, тука искаме поне роман от сорта на „Война и мир”, какви са тия прес съобщения. И трябва ние да ви извикаме, какво ми сте се раздраскали. Предмети Ви са се запривиждали, а?
Нашите герои стиснаха зъби, но понеже точно тая влъхва не даваше наградата си затраяха малко.
След една седмица се появи и втората влъхва, но уви ситуацията не стана по-розова. Там се поискаха фотуси на армиите, снимки от битката, като тя пропуска да спомене, че реално ситуацияата е била толкова кървава, че не е за хора със слаби сърца и деца. Да не говорим, че още при удара е била изпята в таверната.
Имаме два фотоса на Катилина яхнала Мустака размахваща меч в разгара на битката и на празненството след битката, но хората на фотоса ни заплашиха със самоотлъчка, ако я публикуваме. Като цяло обаче и тази влъхва не държеше ключа към артефакта.
След две седмици чакане, се появи главната влъхва и огледа Мустака, облиза се от вида на прясната мръвка, прочете пресъобщението и каза:
- Много малко и постно бе момчета, аз тука на малдивите какви истории ми разправяха по цели нощи докато бях на почивка. А вие тука ми излизате с някакви истини... Никой не иска да ги чуе тях, я ми разкажете нещо по-така. И на заден фон се чу мелодията на „Видимо Доволни” на Криско и Мария Илиева. Рефрена звучеше особенно популярно за ситуацията:
Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш
Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш
- Мустаче, марш вкъщи – изръмжа Катилина и започна да остри сабите.
Какво е ставало незнам, но на сутринта до топ новината за масовото подхлъзване в банята на три влъхви, при което са останали с по един два здрави кокала, беше публикувана и следната история...........
Цикля си аз паркета в западното крило на рицарския ми замък .
По някое време Джедая пристига развълнъван :
- LordKein те търси под дърво и камък .
- За какво съм му ? Казах му че днес ще се занимавам с паркета .
- Проучвател от неговата кръчма на север от твоя замък е открил
Архируината . Има нужда от малко помощ за победата над чудовищата.
Зарязах и паркет и всичко и тръгнах да събирам войските за важната мисия.
Оставих Джедая да се оправя сам с паркета и хукнах .
Защото всяка секунда беше ценна колкото черна перла.
Когато приститнах LordKein беше готов със всичко необходимо .
И тръгнаха веднага двете рицарски армии обединени в една цел .
След 2-3 часа битката мина абсолютно успешно за слава и чест
на двамата храбри рицари LordKein и DONkoi72 .
Както и за целият клан SPQR.
После три дни пили яли и се веселили !
Браво, това е наистина оригинален разказ!
Наградите ще ви очакват в сървъра.
).