Когато се приземихме на планетата се оказа че различни предмети имат неочаквани свойства а някои от учените ни прочитайки абзац от книгите си просто правеха чудеса. С течение на времето екипажа се разсели по планетата но се оказа ново чудо - в зависимост от това къде живееш придобиваш различни умения за оцеляване и добиване на ресурси. Обособихме се 4 раси. В началото живеехме в мир но в последствие се появиха разногласия и се създадоха различни съюзи. Тези които бяха на тъмната страна се нарекоха демони и тъмни елфи -съответно се появиха рицари и светли елфи. Борбата помежду ни бе тежка и дълга, докато не открихме че има и друга форма на живот. На планетата съществуваше местно население, наречено чудовища. Те не приличаха на нищо познато нам но владееха магията на планетата умело. Битките с тях бяха дълги и изтощителни но понякога плодотворни. Оказа се че най ценният ресурс на тази планета са черните перли. Притежаваха ги само чудовищата незнайно защо. Нашите учени правиха чудеса с тях само да ги имаше... Един ден в Кралството се появи вестоносец. Обикновено това не би направило впечатление никумо но вестоносеца изглеждаше необяснимо трезвен.
- Какво е станало? - попита Краля.
- Праща ме владетелят от съседното кралство с голяма новина. - Отвърна вестоносеца видимо доста развълнуван.
- Намерено е огромно свърталище на Чудовища с добьр запас на черни перли. Кралят има нужда от вашата помощ но трябва да действаме бързо че чудовищата се множат главоломно....
- Добре каза Владетеля, щом крал на демоните е опрял до помощта на рицар значи работата е дебела...
Привика главния си учен и строго му нареди:
- Не ме интересува какво и как ще правиш но искам да имам войска с която да разбия тези чудовища
Учения се почеса с крак зад ухото - понеже много приличаше на куче и каза:
- Тая работа е трудна трябва да направим много церемонии и да изгорим няколко листа писана реч за да имаме успех с правенето на такава армия... И господаря на демоните трябва да удари едно рамо иначе ще е чисто самоубийство...
И започна яростна подготовка, с помощта на магията бързо бяха вдигнати много сгради от които потекоха реки от войници, оръженосци, елитни стрелци, и елитна кавалерия, също така и лечители, които да лекуват ранените. И вече нямаха търпение да тръгнат рамо до рамо с армията на демоните срещу огромната обител на злото.
Тъкмо всичко беше вече почти готово за битката, когато от някъде се появи армия от елитни наемници - майстори на сабята, които също се присъединиха в първите редици на армията.
Дойде съгледвач на краля и съобщи че огромната армия от чудовища се пази от върховен злодей, който владее магията до съвършенство и от който армиите ни само като го видят, ще се разбягат от ужас още преди битката.
Тогава на помощ дойде главният учен с един свитък, малко поизмачкан от стоенето му по старите сандъци в кралската съкровищница... и този свитък реши предварително изхода от битката. Това беше великото БЕЗСТРАШИЕ, което вдъхна кураж на кралската армия и тя вече не се боеше от дивият ужас на злодея...
Потеглиха 2те армии - демони и рицари въоръжени най вече със смелост и сила и първи в боят влязоха наемниците от предните редици, които дадоха доста жертви но и ордите от чудовища значително намаляха след тяхната атака.
За двете армии оставаше просто да довършат останалите чудовища и техният предводител, като след славната победа на армиите и неговото поражение в кесията му се намери несметно количество от така ценните черни перли..
Така завърши историята за великата битка, която обедини рицари и демони, светли и тъмни срещу общият враг - безмилостните чудовища.
- Ордите и техният предводител
- Наемниците в първата битка