-Какво пък сега съм направил - Огледай се на около - само ти и онзи селянин сте ми пред очите.Що пък да се напгягам. - отвърна Бобан на Мечока.
–Защото си стражник на пост и трябва да си вършиш работата.Още повече в присъствието на по-висш от теб.Мже да си ми приятел,но поста не е шега работа.
-Дрън-дрън.Пфууууу.... и Бобан се завъртя на другата си страна и намести една сламена топка под главата си.
От известно време така минаваше времето на стражите-наблюдатели които стояха на пост зад портата на владението Олимп на крал Тапир.Крал Тапир владееше няколко замъка в земите на My Landsbg.Но Олимп беше столицата и за това стражите трябваше винаги да са на щрек.Но Бобан - млад,строен,но отскоро в стражата - все му се спеше и някак пренебрегващ реалносста - немислеше,че нещо може да се случи.Мислеше си,че армията зад тези порти е твърде силна и добре обучена,която би помела всяка атака.За това и не се напряга ше твърде много.За разлика от него Мечока си беше ветеран.Участвал в доста битки,но вече застаряващ - Затова крал Тапир го остави началник на една от смените на портата.Мечока винаги беше на щрек.Живота го беше научил,че отпусне ли се даже за миг и може и да не доживее утрешният ден.Все крачеше по просеката на стената или си проверяваше оръжието.
Нов шут по крака на Бобан - този път доста груб.Бобан извика,изпсува - и изгледа зверски Мечока. -Сега пък каво бе.
–Ставай - Има нещо в далечената.Онзи облак не е от вятъра.
Бобан скочи,присви очи от болката в крака и се загледа право напред. - Какво е?
- Незнам но приближава и то бързо.Конник ще да е.
- Дали е сам?
– Приготви се да биеш тревога ако се наложи - Мечока се втренчи - напрягайки всичките си мускули на лицето.За миг се усмихна,но веднага лицето му стана като скала. - Конник е и е от нашите.
-Това е добре -каза Бобан
-Не не е!-отряза го Мечока
-Защо!?!
-Защото е бързака Джо.Нещо не е наред - присви вежди мечока.- Вдигай портата - изкрещя той.
Бавно със зловещ звук от триенето на метал в метал портата започна да се вдига.Облакът ставаше все по-голям и по-прашен.Започна да се различава малката фигура върху големият и снажен жребец.Конника връхлетя през портала като извика - Крал Тапир тук ли е?Мечока само успя да махне с ръка.Вратата започна бавно да се затваря.
Копитата тракаха и хвърляха леки изкри по кълдаръма на главната улица виеща се леко и постоянно нагоре към двореца.Пяна се стичаше по устата на жребеца,а конника само махаше с ръце и крещеше - Дайте път! - След поредният завой излезна на площада а след него седяха отворените врати на двореца.Имаше няколко стражи които се затичаха към Джо.Скачайки от коня преди той да е още спрял извика - Крал Тапир тук ли е?
-Да в залата за заседания.
Бързака хукна и замалко да се спъне в ено неравно паве.Само с няколко крачки и връхлетя в залата.Около голямата елепсовидна маса стояха крал Тапир и повечето от висшите офицери.
- Какво става.Кой си позволява.......обрищай ки се видя Джо.
-Аз кралю.Но това което имам да съобщя не търпи отлагане!
-Казвай! - рече краля.
-Това от което се притеснявах ме най-много се случи.Събрали са се чудовища,но не какви да са.От руина с ниво 7 са! - все още задъхан Джо преглътна насъбралата се слюнка в устата му.
- Твърде близо.Информацията е,че тяхният герой го няма.Никой незнае къде е и кога ще се появи.
Кралят се замисли за миг.Обърна се към масата и стовари юмрук по нея. - Вдигайте армията.Отиваме на бой.Ще трябва да ги изненадаме.До час всички да са готови за тръгване. - Бен как са лечители те?
- Всички са на линия.Дано да са достатъчни. - без забавяне отговори Бен.
Офицерите тръгнаха да подготвят армията.Тапир започна да облича бронята.Доста захабена и ожулена,но семейна реликва - предавана от баща на син.Когато добави и последната част от нея отиде до терасата и погледна през нея.Чусе - Мирно! и в едно всичко замлъкна.Всички погледи се насочиха към него.
-Колкото и да са - трябва да спасим кралството и семейства та си,за да има едно хубаво утре! - провикна се към армията си и вдигна виско меча си. - Да вървим и да ги разбием! - и повторно вдигна меча си.Всички започнаха да викат като един - крал Тапир,крал Тапир,крал Тапир.........
Армията потегли и портата започна бавно да се затваря със същият зловещ звук на метал.
- Казах ти,че не трябва да подценяваш нищо.Ако не слушаш - няма да станеш началник на стражата на портата! - обърна се Мечока към Бобан.
Ако всичко мине добре и оцелеем.Ще стана нов човек.Обещавам. - зарече се Бобан.
- Дано. - и Мечка продължи да се вглежда във все по-малкият силует на армията.
Армията се движеше на югозапъд с голяма бързина,без почивка.Няколко конника избързаха и заминаха напред.Това бяха съгледвачите.При сдрач един се върна и потвърди,че героят чудовище още го няма.Добра новина,но Тапир не се отпускаше.Дори за миг не му минаваше идеята,че ще е лесно.Слънцето се скри и мракът започна да обгръща всичко наоколо.Тапир спря и вдигна ръка да спре армията.
Часът настана.Време е да им покажем кой сме.За краството!За семействата си и за всичко свято около нас - НАПРЕД! - извика краля и с меч насочен напред подритна коня си.Всички се втурнаха към руината.
Доста време беше минало и Мечока не се свърташе на едно място.Крачеше,спираше за миг и все се взираше в далечината.
- Невиждаш ли нещо? - попита Бобан.
-Още нищо.Изнервям се.Офффф - И изведнъж замръзна.Очите му започнаха да шарат в различни посоки.Затича се.Замалко да падне от наблюдателницата и извика - Връщат се.Крал Тапир е начело.Това означава победа.Бобъне къде си бре.
Потърси с очи Бобан но него го няма ше.И в този миг чу силният звук от големият златен рог да тръби победно.Бобан го надуваше с всичка сила,та чак тъпанчетата щяха да му се пръснат.Усмихна се.Него правеше често - дори много рядко. - Това е велик ден. - каза си го на ум и даде сигнал да вдъгнат огромната метална порта.Тя започна пак да кънти зловещо,но Мечока този път и се зарадва.