My Lands: Black Gem Hunting

My Lands Discussion Board
Дата и час: 16 Авг 2018, 21:26

Часовете са според зоната UTC + 3 часа [ DST ]




Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 23 Фев 2018, 14:07 
Offline
Мениджър Тех. поддръжка

Регистриран на: 04 Апр 2017, 18:03
Мнения: 31
На 17 февруари 2018 г. играчите DarkMoon2013 и fallenka са унищожили архируината със запас на черни перли 47983 във сървъра Расцвет на цивилизацията: Архон.
Поздравяваме ги и очакваме подробното описание!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 14 Май 2018, 03:59 
Offline
Новобранец

Регистриран на: 14 Авг 2013, 14:26
Мнения: 7
В сърцето на пустинята живота си течеше както всеки ден , по-тромав, по-обран, по-труден, ала продължаваше... ден след ден... Но пустинния романтичен образ развихря въображението и ни пренася в друг свят на благородни герои, доблест и много мистика. Някъде там сред нежните ласки на пясъците, магията още е жива в кралството на рицарите.
Преди хиляди години земята била плодородна и зелена. Стада с едър добитък, диви животни и птици населявали един приказен рай. Земеделието било в разцвета си.Тогава там се настанява един тайнствен народ, изтласквайки тъмните. Това било войнствено племе от силни хора, разполагащи с колесници и метални оръжия. Наричали себе си свободни хора. Последните няколко века се занимавали с търговия на роби, златен пясък и слонова кост. Охранявали търговските пътища на керваните. Днес една част от тях са скотовъдци, а друга – номади и воини.
На една стражева кула един номад, присвил очи обхождаше с поглед кралството си. Потърка късата си брада, която пазеше светлото му лице от изгарящото слънце, инстинктивно опипа за меча и щита от бяла антилопа, след което се замисли отново.
Въпреки, че винаги са били верни на своите варварски култове, през вековете рицарите на пустинята имали много съюзи - доверени, здрави и дълги, както и изменчиви и продажни, но винаги надживявали предателите си. Защото макар и толерантен и изящен народ, те били и страшни в яростта си. Той огледа хилядите надгробни каменни могили, разположени в основите на крепостните стени и поклати глава... Не, все пак тези могили не са там от коварна предателска ръка, а са воини загинали в името на племето, в името на пясъка под краката им, в битки срещу врагове и чудовища. Пясъците на непрекъснато напредващата пустиня постепенно поглъщали някога цветущите градини и пасбища, а заедно с него дошли и чудовищата с грозните си руини, от които лъхала смрад и се чували ужасяващи звуци.
Но рицарите на пустинята се научили да живеят и в тези нови условия. И сега десетки хиляди роби поддържаха водните тунели, обработваха градини, строяха крепости и кули. А стегнатата и страховита армия се биеше с тези зверове и с враговете неуморно и всекидневно. В тези руини винаги имаше по един светещ камък, който с времето стана по-скъпоценен от всичко, с което до сега търгуваха рицарите на пустинята.
Рицарят се откъсна от мислите си и преценяващо огледа обстановката наоколо. Свечеряваше се, застудяваше, а острите зъбери на планините в далечината сякаш отразяваха залязващото слънце. Пустинята се пробуждаше за нов, друг живот, измъквайки се изпод пясъка или сенките, в които се е крил от палещия въздух през деня. Армията се връщаше от поредния поход с ясното съзнание, че няма да е последен. И наистина... предстоеше битка, която воините в целия свят очакват и търсят, а жените им се молят за нея – архируина. Победата в тази битка носеше повече благополучие, богатство и слава от всяка друга.

Прикачени файлове:
1_jpeg.jpg
1_jpeg.jpg [ 781.82 KiB | Прегледано 209 пъти ]


Владетелят беше спокоен, само в погледа му трептеше пламък. А войниците след първоначалния шок от новината, започнаха да подготвят и проверяват оръжията си мълчаливо, с унесени погледи и всеки зает със своите мисли за легендата, от която ще станат част и те самите. Докато изчакваше армията, той не изпускаше руината от поглед. Шпионите и пророците вършеха работата си като всеки друг път. Наоколо нямаше никой - нито чужди съгледвачи, нито вражески армии. Тишината се влачеше...
Едно кимване промени всичко. В миг изчезна вялото рутинно ежедневие. Всичко започна да се движи. Не спонтанно и хаотично движение... Не, заработи добре смазан механизъм на подготвената военна машина, готвеща се да разгроми отвратителните чудовища с цялата си сила. Военните съветници даваха последни съвети, стиснали в ръка изчисленията за боя. Победата беше гарантирана, но забавянето ставаше опасно. Прозвуча заповед и армията тръгна по пътя към славата.

Прикачени файлове:
2_jpeg.jpg
2_jpeg.jpg [ 71.28 KiB | Прегледано 209 пъти ]


В предвкусването на великата битка никой не забелязваше времето прекарано на пътя. В далечината руините на древния град се виждаха в невероятни размери. Наоколо се разнасяше гъста лепкава мъгла, която криеше земята и поглъщаше звуците. Ни душа, ни движение, ни шумолене...Но мълчанието беше измамно. Те бяха там, те се криеха, те чакаха...
Последните войници изчезнаха в мъглата. Бяха безшумни, бързи и смели. Една лавина от воини облечени в стомана, здраво стискайки пики, лъкове и мечове се вля в лабиринтите на разрушения древен град. Призрачните улици бяха празни и тихи, но на площада търпеливо чакаха свирепите същества... Нито грохота от битката, нито стенанията на раненените, нито отсечените заповеди на командирите и ужасяващия рев на чудовищата бяха способни да накарат сърцата да трепнат. Последната атака беше толкова стремителна и неочаквана, че зловещите и издръжливи същества не устояха. Доблест и смелост проявиха воините, нещадящи собствения си живот. Но знаеха, че ще се наредят до най-великите предци в историята.
Този смел и войнствен народ, следващ свои правила за чест и възприемане на света, народ-дете на пустинния вятър и свободата, днес гордо носи славата си на рицарите на пустинята.

Прикачени файлове:
3_jpeg.jpg
3_jpeg.jpg [ 202.82 KiB | Прегледано 209 пъти ]


Прикачени файлове:
4_jpeg.jpg
4_jpeg.jpg [ 57.1 KiB | Прегледано 209 пъти ]


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Май 2018, 15:42 
Offline
Мениджър Тех. поддръжка

Регистриран на: 18 Юни 2013, 17:49
Мнения: 16
Наградата очаква Ви в сървъра.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 3 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни
[ Time : 0.341s | 15 Queries | GZIP : On ]